Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 21

— Благодаря ти, франк! Първо ще преговарям с него, а после — с теб. Ти имаш буюрулду от султана и ферман от мютесарифа. И въпреки това си се съюзил с враговете им. Ти си предател и ще бъдеш наказан.

В същото време Назир ага, адютантът, доближи коня си до него и му прошепна нещо. Омар Амед ме посочи и запита:

— Този ли е бил?

— Той беше. Алеманът не е наш враг. Той случайно е техен гост, а на мен спаси живота.

— За това ще говорим после. Сега ела с мен в онази сграда.

Те се отправиха към храма на слънцето, слязоха от конете пред входа и влязоха вътре.

Междувременно парламентьорът, скачайки от скала на скала, се бе спуснал по най-прекия път в долината и прекосил потока. Той също влезе в храма. Изстрел не се чу. Цареше тишина, нарушавана само от отчетливите стъпки на войниците. Те се чувстваха прекалено застрашени в горната част на долината и се спускаха, за да се разгърнат долу.

Измина повече от половин час. Парламентьорът излезе навън, но не сам, а охраняван. Бяха го вързали. Миралаят също се появи на входа, огледа се, забеляза кладата и посочи към нея. Бяха повикани десет арнаути. Те обградиха джесида и го домъкнаха до купа дърва. Едни го държаха, а другите грабнаха пушките си. Той трябваше да бъде разстрелян.

— Стой! — извиках на полковника. — Какво правиш? Той е пратеник, значи е неприкосновен.

— Джесидът е бунтовник като теб. Първо той, а после и ти ще го последваш, защото вече знаем кой е нападнал артилеристите!

Той даде знак — изстрелите отекнаха и човекът се строполи мъртъв. Тогава се случи нещо, което не бях очаквал: един мъж си проби път между войниците. Това беше пир Камек. Той стигна до кладата и коленичи над убития.

— Аха, още един! — извика полковникът и се приближи към него. — Стани и отговаряй!

По-нататък не можах да чуя нищо. Виждах само тържествените жестове на свещеника и гневните на миралая. После забелязах, че пир Камек рови в купа дърва и само след секунди, мигновено се извиси пламък. Прониза ме предчувствие. Велики Боже, такава жертва ли е замислил Камек, такова ли отмъщение за убиеца на своите синове и своята жена?

Уловиха и издърпаха пир Камек от кладата, но пламъците вече не можеха да угасят, тъй като се подхранваха от смолата. За по-малко от минута те се разгоряха ярко, извисявайки се към небето.

Камек беше заобиколен и държан здраво. Миралаят като че ли искаше да се отдалечи, но после се върна при свещеника. Отново размениха реплики, полковникът — възбуден, Камек — спокоен и с притворени очи. Внезапно той ги разтвори, отхвърли от себе си двамата войници, които го държаха, и сграбчи полковника. С великанска сила джесидът вдигна турчина и с два скока се озова до кладата. Още един и те изчезнаха в пламъците, които се сключиха зад тях. Движенията им вътре подсказваха, че двамата обречени на огнената смърт се бореха: единият — за да спаси живота си, другият — за да задържи врага в прегръдката на смъртта.

Чувствах се, сякаш сред най-люта зима се бях хвърлил във водата. Значи затова този ден бе «най-важният» в живота му, както сподели Камек, свещенослужителят. Да, най-важният ден в живота е този, в който се разделяме с него, за да се предадем на бушуващите вълни на вечността. Значи страшното отмъщение над миралая беше «последната дума», която пир Камек искаше да нанесе с ръката си в книгата, в която е описана кървавата история на джесидите, на презираните и преследваните. Значи този огън бе «стихията», в която тялото му трябваше да бъде погребано и на която той трябваше да предостави и дрехата си.