Читать «През дивия Кюрдистан» онлайн - страница 11

— Идете и докарайте конете си! — казах на Халеф и Селек.

— Ще яздите в дъга и ще се появите от другата страна на горичката. Ще ви задържат. Казвате, че сте се заблудили и че сте тръгнали за тържеството в Шейх Ади. Така ще привлечете вниманието на османлиите върху себе си. Другото е наша работа. Вървете!

Останалите придружвачи разделих на две дълги редици, тъй като възнамерявах да заградя горичката от три страни. Дадох нужните наставления, след което легнахме и запълзяхме напред.

Самият аз се придвижих най-бързо. От две минути бях при моето дърво, когато се дочу силен конски тропот. Огънят все още гореше, можех да наблюдавам всичко добре. По време на моето отсъствие двамата офицери сигурно бяха пили кафе.

— Шейх Ади е дяволско гнездо — чух да казва капитанът.

— Отвратително — добави лейтенантът.

— Хората там са поклонници на дявола.

— На дявола! Аллах да ги насече и разкъса!

— Това ще направим ние.

— Да, ще ги разкъсаме!

— На парчета.

Можах да проследя разговора дотук, после се дочу конският тропот. Лейтенантът вдигна глава.

— Идва някой — каза той. И капитанът се ослуша.

— Кой ли може да бъде? — попита дебелият.

— Двама конници са — чувам ги.

Офицерите се изправиха и войниците сториха същото. В отблясъците на огъня се появиха Халеф и Селек. Капитанът пристъпи към тях с извадена сабя.

— Стой! Кои сте вие?

Конниците мигновено бяха заобиколени от турците.

Моят дребен Халеф гледаше офицерите от коня си отвисоко, с израз, който подсказваше, че са му направили същото впечатление, както и на мен.

— Кои сте, ви питам!… — повтори капитанът.

— Хора!

— Какви хора?

— Конници!

— Дявол да ви вземе! Отговаряйте по-ясно или ще отнесете боя. И тъй, кои сте?

— Ние сме джесиди — смотолеви Селек.

— Джесиди? Аха! И откъде?

— От Мека.

— От Мека? Машаллах! И там ли има поклонници на дявола?

— Няколко хиляди.

— Толкова много? Аллах керим, колко плевели само са избуяли. Накъде сте тръгнали?

— Към Шейх Ади.#

— Аха! Пипнах ли ви! Какво ще правите там?

— Там има голямо празненство.

— Знам. Вие пеете и танцувате с дявола и при това се кланяте на петел, излюпен от огъня на джехенема! Слизайте! Вие сте мои пленници!

— Пленници? Какво сме направили?

— Вие сте синове на дявола. Ще ви бием, докато баща ви избяга от вас. Слизайте от конете!

Капитанът посегна към тях и двамата мъже бяха буквално смъкнати от конете.

— Дайте си оръжията!

Знаех, че Халеф никога не би го сторил, дори и при сегашните обстоятелства. Той погледна изпитателно към огъня, а аз повдигнах глава дотолкова, че Хаджията да ме забележи. Сега дребосъкът знаеше, че е в безопасност. От тихото шумолене зад мен разбрах — нашите бяха обкръжили лагера.