Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 96

— Обикновено те не са опасни, но това беше възбудено. Навярно е загубило глутницата си по време на земетресението — тихо каза той. Действията му коренно се различаваха от тези на пирийците от града. Не беше искал да се бие, нито пък бе започнал пръв. Напротив, докрай се бе опитвал да избегне схватката. Но когато звярът го нападна, той го ликвидира бързо и умело. И сега, вместо да се радва на победата си, Рес изглеждаше разтревожен от тази никому ненужна смърт.

В това имаше смисъл. На Пиръс всичко имаше смисъл. Сега вече Джейсън знаеше как е започнала убийствената борба на планетата… и как може да бъде спряна. Хората не бяха загинали напразно. С всяка смърт той се бе приближавал малко по малко към заветната цел. Оставаше да се свърши само още едно нещо.

В момента Рес го наблюдаваше и Джейсън знаеше, че споделя мислите му.

— Обясни думите си. Какво имаше предвид, когато каза, че можем да изтребим боклукчиите и да получим свободата си?

Джейсън не си направи труда да поправи неправилно цитираните си думи — най-добре беше да смятат, че е изцяло на тяхна страна.

— Повикай останалите и ще ви кажа. Особено държа да видя Накса и другите контактьори, които са при нас.

Хората се събраха веднага, щом нареждането стигна до тях. Всички знаеха, че боклукчията бе убит, за да оживее чужденецът, че в него беше надеждата им за спасение. Джейсън впери поглед в скупчените наоколо лица и затърси най-точните думи, за да им обясни какво трябва да се прави. Едва ли имаше смисъл да им казва, че мнозина от тях ще загинат в тази акция.

— Всички ние искаме да видим края на войната тук, на Пиръс. Има начин за това, но той ще струва живота на доста хора. Някои от вас може да загинат. Но мисля, че цената е оправдана, тъй като успехът ще ви донесе всичко, което някога сте искали. — Той плъзна поглед по изпълнените с напрежение и очакване лица. — Ще нахлуем в града, ще извършим пробив в периметъра. Знам как може да се направи това…

Тълпата зашумя и се раздвижи. Някои изглеждаха развълнувани, радостни, че ще унищожат отколешните си врагове. Други гледаха Джейсън, сякаш той беше полудял. А имаше и такива, които бяха зашеметени от величавостта на предложението — да се пренесе битката в твърдината на въоръжения до зъби враг. Но всички притихнаха, когато Джейсън вдигна ръка.

— Знам, че ви се струва невъзможно. Но нека ви обясня. Трябва да се направи нещо… и сега му е времето. Отсега нататък положението може само да се влошава. Градските пир… боклукчиите могат да преживеят и без храната ви, концентратите им имат ужасен вкус, но човек може да поддържа живота си с тях. Но те ще се опълчат срещу вас с всички възможни средства. Край на металите за вашите инструменти или пък на резервните части за електронната ви техника. Ненавистта им вероятно ще ги накара да издирят стопанствата ви и ги изпепелят горе, от кораба… а може да стане и още по-лошо. В града губят войната срещу тази планета. Населението им намаляла с всяка изминала година и един ден тях просто няма да ги има вече. Тъй като знам как им действа всичко това, аз съм сигурен, че те първо ще унищожат кораба си, а след това и цялата планета, ако е възможно.