Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 95

Раздрусван безмилостно на подскачащата носилка, Джейсън изпадна в унес от изтощение. Сънят му бе изпълнен с бягащи животни, които мълчаливо и неспирно препускаха напред. С отворени или със затворени очи той виждаше все тази безкрайна върволица от зверове.

Това непременно означаваше нещо и той сбърчи вежди, докато се чудеше какво точно. Бягащи животни. Пирийски животни.

Изведнъж се изви на носилката си, седна изопнат като струна и, напълно разбуден, се загледа надолу с разбиране.

— Какво има? — попита Рес, като приближи дорима си.

— Давай! — отвърна Джейсън. — Измъкни ни оттук и ни изведи на безопасно място. Знам как може да се сбъдне желанието на хората ти, как да се сложи край на войната сега. Има начин и аз знам как може да стане това.

25.

От прехода му останаха съвсем малко ясни спомени. Някои неща изпъкваха ярко в паметта му, като например големият колкото космически кораб, горящ къс шлака, който бе цопнал в близкото езеро и ги бе поръсил с горещи йодни пръски. Но това бе най-вече едно наглед безкрайно препускане, а Джейсън пък беше още твърде отпаднал, за да му обърне внимание. Призори опасната зона остана зад тях и те намалиха ход. Щом земетресението се оказа зад гърба им, животните също изчезнаха, поели по собствените си пътища, като все още спазваха безмълвното примирие.

Ала породеният от всеобщата опасност мир вече не съществуваше — Джейсън направи това откритие, когато спряха да си починат и да хапнат. Двамата с Рес се запътиха да седнат на меката трева до едно повалено дърво. Бяха изпреварени обаче от едно диво куче. То лежеше под ствола с изопнати мускули, а руменото утринно сияние се отразяваше с червен блясък в очите му. Без да трепне, Рес застана на три метра от него. Не се опита да посегне към някое от оръжията си, нито пък да извика за помощ. Джейсън също стоеше неподвижно, надявайки се, че пириецът знае какво прави.

Кучето ненадейно се хвърли право отгоре им. Рес блъсна Джейсън встрани и той падна по гръб. В същия миг залегна и пириецът — само че в ръка с дълъг нож, който бе измъкнал с един замах от привързания към бедрото му калъф. Ножът се издигна със светкавична бързина, кучето се изви във въздуха, опитвайки се да го захапе. Ала острието потъна между предните му крака и под натиска на туловището разпори смъртоносно корема му. Звярът бе все още жив, когато падна на земята, но Рес го яхна, изви назад покритата с костни плочки глава и преряза мекото гърло отдолу.

Пириецът внимателно изтри ножа си в козината на мъртвото животно и го сложи обратно в калъфа.