Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 75

— Само няколко дни, ако имате всички части тук.

— Действай тогава. Аз ще отменя насрочения за днес полет и ще задържа кораба тук, готов за старт. Когато свършиш с машината, искам да проследиш сигнала и да ми докладваш.

— Дадено — каза Джейсън и стана. — Веднага, щом огледат дупката на гърба ми, ще направя списък на необходимите неща.

Към Джейсън беше прикачен един навъсен, необщителен човек на име Скоп, който му служеше едновременно и за водач, и за пазач. Той се отнасяше много сериозно към задълженията си и Джейсън съвсем скоро разбра, че е затворник в отпуск. Кърк бе приел хипотезата му, но нямаше никаква гаранция, че й е повярвал. Само една негова дума и пазачът би могъл да се превърне в палач.

Изведнъж го обзе смразяващо предчувствие, че накрая ще стане точно така. Независимо дали Кърк приемаше, или не приемаше хипотезата му, той не можеше да си позволи да рискува. Докато съществуваше и най-слабото подозрение, че Джейсън се е свързал с груберите, нямаше да го оставят да си тръгне жив от тази планета. Горските обитатели се лъжеха, ако си въобразяваха, че един толкова прозрачен замисъл може да бъде осъществен. Или пък просто бяха заложили на нищожната вероятност за успех. Те едва ли имаха какво да губят от цялата работа.

Джейсън се зае със списъка на нещата, които щяха да му трябват за детектора за псионната посока, но през половината от времето умът му бе другаде. Мислите му се въртяха тежко в кръг и търсеха несъществуващ изход. Той бе отишъл твърде далеч, за да може да си тръгне безпрепятствено. Кърк щеше да се погрижи за това. Ако не намереше начин да прекрати войната и да разреши проблема на груберите, той си оставаше на Пиръс за цял живот. Което изобщо нямаше да е толкова дълго.

Щом приготви списъка, той се обади в „Снабдяване“. С изключение на някои неща — а те можеха да бъдат заменени, — всичко останало, от което имаше нужда, бе налице и щеше да му бъде изпратено. Скоп като че потъна в сън на стола си, а Джейсън, подпрял с ръка главата си, за да противодейства на натиска на притеглянето, се зае с работния чертеж на машината.

Изведнъж обаче вдигна поглед, тъй като усети, че наоколо цари тишина. Но нали все пак чуваше машините в сградата и гласове вън в коридора. Тогава каква бе тази тишина…?

Тишина в съзнанието. Откакто се завърна в града, бе толкова претрупан с работа, че не бе забелязал пълното отсъствие на каквото и да било усещане за пси. Липсваше постоянният прилив от реакциите на животните, както и смътно доловимото присъствие на собствените му психо-кинетични способности. Изведнъж му дойде на ум, че в града винаги е било така.

Джейсън се опита да слуша с подсъзнанието си… и се отказа почти преди още да е започнал. В момента, в който се настрои, той почувства около себе си непрекъснат мисловен натиск. Все едно че се намираше в плавателен съд на дъното на океана, положил ръка на вратата, отделяща го от страхотното налягане. Дори и през затворената врата се усещаше натискът, стихията, която напираше, готова да го размаже. Точно така се получаваше и със силата пси в града. Беззвучните, изпълнени с ненавист викове на Пиръс мигновено щяха да унищожат всяко съзнание, което се отвореше за тях. Някаква функция на мозъка обаче му послужи за прекъсвач на псионната верига и я изключи, преди тя да успее да взриви съзнанието му напълно. И краткотрайният допир с нея му стигаше да поддържа спомена за неудържимия й напор… както и да подхранва постоянните му кошмари.