Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 73

— Давай! — изсъска Накса.

Джейсън изскочи от прикритието си, втурна се напред и завика Кранон по име. Спотайващите се зад гърба му двама мъже запокитиха след него мъртвеца през листака и нещо изпращя. Той се обърна, стреля в движение и възпламени летящото тяло във въздуха.

Към пукота се присъедини и оръжието на Кранон — изстрелът му разтърси вече на два пъти покосения мъртвец и той най-сетне се стовари на земята. В следващия миг залегна и самият Кранон и започна да стреля дърветата зад гърба на бягащия Джейсън.

Джейсън бе вече стигнал до камиона, когато във въздуха изсвистя нещо, проряза гърба му с пареща болка и той се просна на земята. Извърна се, докато Кранон се опитваше да го напъха в кабината, и видя, че от рамото му стърчи металният край на стрела от арбалет.

— Късмет — успокои го пириецът. — Сантиметър по-надолу и щеше да си улучен право в сърцето. Предупредих те за тези грубери. Провървя ти, че се отърва само с толкова.

Залегнал до вратата, той стреляше наслуки към вече притихналата гора.

При изваждането на стрелата го заболя още повече. А докато Кранон го превързваше, Джейсън проклинаше болката и се възхищаваше от всеотдайността на хората, които бяха стреляли но него. Те бяха рискували живота си, за да придадат достоверност на бягството му. Бяха се изложили и на опасността той да се обърне срещу тях заради това, че по него беше стреляно. Бяха изпипали работата си докрай и той ги проклинаше за безупречността им.

След като го превърза, Кранон предпазливо слезе от камиона. Приключи набързо с товаренето и подкара конвоя с ремаркетата обратно към града. Още на тръгване Джейсън се унесе от обезболяващата инжекция.

И докато бе спал, навярно Кранон бе предал по радиото за случилото се, тъй като завариха Кърк да ги чака. Щом камионът влезе в периметъра, той разтвори вратата със замах и изтегли Джейсън навън. Превръзката се измести и Джейсън почувства как раната му се разтваря. Стисна зъби — нямаше да достави удоволствие на Кърк и да извика.

— Казах ти да стоиш в сградите, докато тръгне корабът. Защо си излязъл? Защо си ходил навън? Не може да не си говорил с груберите… а?

— Не съм говорил с… никого — продума с мъка Джейсън. — Те се опитаха да ме хванат, аз застрелях двама… скрих се, докато се върнат камионите.

— И тогава ликвидира още един — добави Кранон. — С очите си видях. Точен изстрел. Май и аз ликвидирах няколко. Пусни го, Кърк, те го улучиха в гърба преди да се добере до камиона.

Стига толкова обяснения, каза си Джейсън. Не прекалявай. Нека сам си реши по-късно. Сега е моментът да се смени темата. Има нещо, което ще го отклони от груберите.

— Докато вие си стояхте на топло в периметъра, Кърк, аз водих вашата война вместо вас — облегна се той на каросерията, след като пириецът разхлаби хватката. — Открих за какво всъщност водите битка с тази планета… и как можете да я спечелите. Нека сега да седна и ще ти разкажа.

Докато разговаряха, към тях се приближиха и други пирийци. Всички, включително и Кърк, стояха неподвижно, вперили поглед в Джейсън. Кърк даде израз на всеобщото им недоумение: