Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 71

— Хайде да се връщаме — каза Джейсън, изведнъж сломен и отвратен от вълненията, на които се бе подложил. По обратния път нещата взеха лека-полека да му се изясняват.

Ненадейният и неописуем ужас, който го бе обзел още първия ден, когато го нападна пирийското животно. Повтарящите се кошмари, които дори лекарствата не можеха да прекратят напълно. И двете явления представляваха неговата реакция на насочената към града ненавист. Незнайно защо, досега той не я бе почувствал така директно и въпреки това тя бе успяла да проникне в него и да предизвика силна емоционална реакция.

Когато пристигнаха, Рес вече спеше и Джейсън би могъл да разговаря с него едва на другата сутрин. Въпреки умората от пътуването, той будува до късно през нощта, размишлявайки над откритията, които бе направил през деня. Би ли могъл да разкаже на Рес за тях? Едва ли. В противен случай щеше да му се наложи да обяснява значението им, както и начина, по който възнамерява да ги използва. На Рес положително не би се понравило нищо, което би помогнало на градските жители. Най-добре да си мълчи, докато цялата тази работа приключи.

18.

След закуска Джейсън каза на Рес, че иска да се върне в града.

— Значи вече си видял достатъчно от варварския ни свят и желаеш да отидеш при приятелите си. Вероятно за да им помогнеш да ни избият до крак — опита да се пошегува Рес, но от думите му струеше студена злоба.

— Надявам се, че в действителност не мислиш така — отвърна му Джейсън. — Трябва да разбереш, че искам точно обратното. Бих желал да видя как тази гражданска война свършва и как твоят народ се ползва от всичките блага на науката и медицината, от които е бил лишаван досега. Ще направя всичко в името на това.

— Ония никога няма да се променят — мрачно заяви Рес, — тъй че не си губи времето. Но има едно нещо, към което трябва непременно да се придържаш, ако ти е мил твоят живот, както и нашият. Не им давай да разберат дори и с намек, че си разговарял с някой грубер!

— Защо не?

— Защо не ли?… За да не ни покоси смъртта, толкова ли си прост! Те ще направят всичко, за да ни попречат да се издигнем твърде високо, дори биха предпочели въобще да ни няма. Нима мислиш, че ще се поколебаят да те убият, ако само за миг се усъмнят, че си се свързал с нас? На тях им е ясно — дори и ти да не го осъзнаваш, — че ти си в състояние сам да промениш модела на управление на тази планета. Обикновеният боклукчия може да смята, че ние стоим само едно стъпало по-високо от животните, но водачите им не мислят така. Те знаят какво ни трябва и какво искаме. Вероятно биха се досетили и за това, за което ще те помоля ей-сега. Помогни ни, Джейсън динАлт. Върни се при свинете с човешки образ и излъжи. Кажи, че въобще не си разговарял с нас, че си се крил в гората, а ние сме те нападали и е трябвало да стреляш, за да се спасиш. Ние ще разхвърляме наоколо няколко по-пресни трупа, за да придадем правдоподобност на тази част от разказа ти. Накарай ги да ти повярват, а и след като ти се стори, че си ги убедил, продължавай да се преструваш, защото си под наблюдение. След това им кажи, че си свършил работата си и си готов да тръгваш. Измъкни се невредим от Пиръс, отиди на друга планета и аз ти обещавам всичко на света. Ще получиш каквото поискаш. Власт, пари — всичко. Тази планета е богата. Боклукчиите добиват метала и го продават, но ние можем да вършим тази работа много по-добре от тях. Върни се с някой друг кораб и кацни където и да е на този континент. Ние нямаме градове, но хората ни имат селски стопанства навсякъде, те ще те намерят. Тогава ще започнем търговия, сделки — самостоятелно. Това е единственото ни желание и ние ще вложим всичките си сили, за да го осъществим. И именно ти ще ни помогнеш. Ще ти дадем каквото поискаш. Това е обещание, а нашата дума на две не става.