Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 70

Накса очевидно не се бе замислял за произхода на силата си, която му даваше власт над животните. В такъв случай едва ли някой друг ще се е сетил за това. И с основание. Те просто приемаха способностите на контактьорите като естествена даденост.

Предположенията в съзнанието му се доближаваха едно до друго също като парчета от мозайка, която се подрежда. Беше казал на Кърк, че природата на Пиръс се е обединила за борба срещу човечеството, но че причините за това са му неизвестни. Е, те все още му бяха неизвестни, но започваше да добива представа за начина, по който е станало всичко.

— На какво разстояние сме от града? — попита Джейсън. — За колко време мислиш, че ще стигнем дотам с дорим?

— Половин ден натам… половин на връщане. Защо? Искаш да си ходиш ли?

— В града не искам да се връщам, все още не. Но бих желал да се приближа до него.

— Виж какво ще каже Рес — беше отговорът на Накса.

Рес незабавно му разреши, без да задава въпроси. Оседлаха животните и веднага потеглиха, за да могат да се върнат, преди да се стъмни.

Не бяха пътували и час, когато Джейсън изведнъж усети, че се движат в посока към града. Чувството се засилваше с всяка изминала минута. То обземаше и Накса, тъй като пириецът постоянно се наместваше на седлото, без да дава израз на вълненията си. Непрекъснато трябваше да потупват и да успокояват животните, които ставаха все по-плашливи и по-неудържими.

— Стига толкова — каза Джейсън.

Накса спря и го погледна признателно.

Безсловесната мисъл се блъскаше в съзнанието на Джейсън и го превземаше. Той чувстваше ударите й от всички страни — само че отпред, по посока на невидимия град, те бяха много по-силни. Накса и доримите реагираха по същия начин — въртяха се неспокойно на мястото си, без да знаят защо.

Едно нещо бе вече съвсем очевидно. Пирийските животни бяха чувствителни към излъчването на силата пси — това вероятно важеше и за растенията, и за по-нисшите форми на живот. Не беше изключено и те да общуват помежду си с нейна помощ, щом се подчиняваха на хората, които я владееха до съвършенство. А този участък бе залян от такова силно излъчване на пси, каквото Джейсън не бе усещал никога досега. Макар да бе усъвършенствал способностите си предимно в психокинезата — мисловен контрол над неодушевената материя, — той все още откликваше и на повечето мисловни явления. Като зрител на спортно състезание неведнъж бе изпитвал вълната от единомислие, която обединяваше съзнанията на безброй хора. В момента имаше подобно усещане.

Само че разликата беше ужасяваща. Запалянковците ликуваха при някой успех на терена или съответно страдаха при провал. В развоя на състезанието чувството прииждаше и се оттегляше. А тук вълната от единомислие беше безкрайна, огромна, страховита. Не можеше да се предаде много добре с думи. Състоеше се отчасти от ненавист, отчасти от страх и… изцяло от разрушителни импулси.

УБИВАЙ ВРАГА! — така Джейсън би могъл да я изрази най-добре. Но това не беше достатъчно. Тя представляваше безкрайна река от духовно насилие и смърт.