Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 49

Туловището беше дебело колкото човек, ръбесто и сиво като стар дънер. От всичките му страни се подаваха белезникави израстъци, които се виеха и гърчеха бавно, като змийчета. Уж приличаше на растение, а се движеше като животно. И се пукаше и размножаваше. А това бе най-лошото.

Появиха се пролуки и дупки. Всяка една приличаше на зейнала паст, която бълваше глутница бели зверчета. Пронизителните им писъци стигаха до Джейсън някъде от далечината. Но иглоподобните им зъби не убягнаха от погледа му.

Страхът от неизвестното го беше парализирал. По-добре да бе умрял. Гръмовитият глас на Кърк му даваше някакви нареждания през високоговорителя, другите стреляха по налитащата твар. Но Джейсън и представа нямаше какво става.

Изведнъж едно кораво като скала рамо го тласна силно напред. Това бе раненият, който се намираше все още на полесражението и се опитваше да го измъкне оттам. Захапал оръжието си, той повлече Джейсън със здравата си ръка напред. Право към тази твар. Останалите прекратиха стрелбата. Разбраха какво е намислил и сметнаха, че е правилно.

Един от пръстените се извиваше във въздуха и оставяше пролука между туловището и земята. Раненият пириец стъпи устойчиво на крака и изопна мускули. После с един замах вдигна Джейсън със здравата си ръка и го метна под живата дъга. Виещите се пипала опариха лицето му с огнения си дъх, но след миг Джейсън вече се намираше извън обсега им и се търкаляше по земята. Раненият пириец скочи след него.

Твърде късно. Явно по този начин можеше да избяга само един човек. И вместо с лекота да се възползва от шанса си, пириецът бе избутал Джейсън напред. Съществото бе доловило раздвижването чрез пипалата си, тъй като Джейсън бе прелетял на косъм от тях. То се спусна надолу и притисна ранения под тежестта си. Пипалата се обвиха около него, животните се нахвърлиха отгоре му и той изчезна от поглед. Спусъкът на пистолета му вероятно бе превключил на пълен автомат, тъй като стреля още дълго, след като самият той вече положително не бе между живите.

Джейсън запълзя. Към него се спуснаха няколко животни, показали ноктите си, но тутакси бяха застреляни. Той обаче и представа нямаше за това. Изведнъж нечии ръце го повдигнаха грубо и го издърпаха напред. Блъсна се в каросерията на един камион и видя пред себе си почервенялото от гняв лице на Кърк. Исполинските пръсти го сграбчиха отпред за дрехите, вдигнаха го във въздуха и го разтресоха като безжизнена торба парцали. Той не се възпротиви, а и едва ли бе в състояние да направи нещо, дори Кърк да го бе убил.

Когато се намери отново на земята, някой друг го качи внимателно в каросерията. Камионът потегли и го разтресе, но той все още беше в съзнание, само дето не можеше да се движи. Умората ще премине след миг и ще може да седне. Просто е малко уморен и това е всичко. С тази мисъл Джейсън изпадна в несвяст.

13.

— Също като едно време — отбеляза той, когато Бруко влезе в стаята с поднос храна. Раздаде я безмълвно на Джейсън и на ранените по другите легла и си тръгна.