Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 43

— Благодаря ти. Не бях забелязала. Толкова много бяха и толкова бързо излизаха.

Поли имаше силно фенерче с батерии и по негласно споразумение се падна на Джейсън да го носи. Колкото и да бе осакатен, все пак старецът си оставаше пириец, щом трябваше да се борави с оръжие. И тримата бавно си проправяха път надолу по затрупаните с отпадъци стълби.

— Каква смрад! — изкриви лице Джейсън. — Струва ми се, че без филтрите в носа си щях да умра само от миризмата.

Нещо се хвърли срещу снопа светлина — и бе простреляно още във въздуха. Плъховете се намираха тук отдавна и негодуваха, че нарушават спокойствието им.

Стигнаха до най-долното стъпало и се огледаха. Тук наистина някога бе имало книги и летописи. Но очевидно са били подложени на дългогодишно гризане, изяждане и унищожение.

— Харесват ми грижите, които полагате за старите си книги — с отвращение каза Джейсън. — Ако искам да ви заема някои от моите, напомнете ми, че не бива.

— Едва ли са били от някакво значение — хладно отбеляза Мета. — Иначе щяха да са картотекирани както трябва в библиотеката горе.

Джейсън мрачно сновеше от зала в зала. Не бе останало нищо ценно. Само останки от ръкописи или печатни материали. Той ритна с върха на бронирания си ботуш купчината ненужни хартийки, готов да се откаже от търсенето. Изпод мръсотията проблясна ръждив метал.

— Дръж! — Подаде той лампата на Мета и забравил за миг опасността, започна да разчиства боклуците. Пред погледа му се разкри плоска метална кутия с вградена автоматична ключалка.

— Ами че това е бордов дневник! — учуди се Мета.

— Така си и мислех — отвърна й Джейсън. — И ако наистина е бордов дневник… може би все пак имаме късмет.

11.

Те отново затвориха подземието херметически и отнесоха кутията в новия кабинет на Джейсън. Първо я напръскаха с обеззаразители и едва тогава се заеха да я разгледат по-отблизо. Мета разчете гравираните върху капака букви.

— „З.Е. Полукс Виктъри“… Това вероятно е името на кораба, откъдето идва този дневник. Но не са ми ясни нито категорията, нито пък значението на тези инициали.

— Звезден ешелон — обясни й Джейсън, докато се занимаваше с механизма на ключалката. — Чувал съм за тях, но никога не съм ги виждал. Строени са по време на последната преселническа вълна в галактиката. Всъщност не са нищо повече от гигантски метални контейнери, сглобявани в космоса. Първо ги натоварвали с хора, апаратура и провизии и после ги изтегляли до набелязаната планетна система. Същите влекачи-ракети-носители за еднократно ползване преустановявали движението на Звездните ешелони и ги приземявали. След това ги оставяли. Заселниците имали на разположение готовия метал от корпуса и веднага можели да се захванат с изграждането на новия си свят. При това контейнерите били огромни. Събирали поне петдесет хиляди души.

Джейсън усети грешката си, но едва след като бе изрекъл думите. Убийственият поглед на Мета бе достатъчно красноречив. Сега хората на Пиръс бяха по-малко на брой от първоначалните заселници.

А без строги мерки за ограничаване на раждаемостта населението обикновено нарастваше в геометрична прогресия. Тук Джейсън си спомни, че Мета направо я сърби пръстът да натисне спусъка, и побърза да каже: