Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 41

— По-добре да свикваш с тази гледка — отвърна й той. — Възнамерявам да си върша работата в хоризонтално положение, доколкото това е възможно. А ти ще бъдеш здравата ми дясна ръка. Хайде сега, Дясна ръка, изнамери ми отнякъде нещо за ядене. Възнамерявам също така и да ям предимно в преждеспоменатото легнало положение.

Мета изсумтя отвратена и излезе шумно. Докато я нямаше, Джейсън замислено задъвка края на писеца си, а след това грижливо нахвърли някои бележки.

Зае се с проучванията веднага щом привършиха почти безвкусната храна.

— Мета, къде мога да открия летописите на Пиръс? Някакви сведения, всичките сведения за първите дни на заселниците на тази планета?

— Никога не съм чувала за нещо подобно. Наистина не зная…

— Но все някъде трябва да има нещо — настояваше той. — Дори и сегашната ви цивилизация да посвещава цялото си време и сили на оцеляването, можеш да си сигурна, че не винаги е било така. Хората са отразявали развитието си през цялото време, водели са записки. Въпросът е къде да търсим? Тук имате ли библиотека?

— Разбира се. Имаме отлична техническа библиотека. Но съм сигурна, че там няма нищо от този род.

— Остави аз да преценя това — едва прикри раздразнението си Джейсън и се изправи. — Просто ме заведи там.

Библиотеката бе напълно автоматизирана. Всеки текст си имаше кодов номер, който можеше да се получи от каталога на екрана. Лентата се доставяше на командния пулт трийсет секунди след набирането на номера. Използваните ленти се пускаха обратно в касета и автоматично се връщаха в картотеката. Механизмът работеше безотказно.

— Чудесно — рече Джейсън и се извърна от каталога. — Върхът на техническата изобретателност. Само дето не съдържа нищо, което да е от значение за нас. Просто купища учебници.

— А какво друго очакваш да намериш в една библиотека? — искрено недоумяваше Мета.

Джейсън понечи да й обясни, но се отказа:

— За това по-късно. Много по-късно. Сега трябва да открием някаква следа. Възможно ли е да съществуват ленти… или дори печатни материали, които да не са картотекирани чрез тази машина?

— Едва ли, но можем да попитаме Поли. Той живее някъде тук и отговаря за библиотеката. Картотекира нови книги и се грижи за апаратурата.

Единствената врата, която водеше към вътрешността на сградата, бе заключена и колкото и силно да хлопаха по нея, не успяха да вдигнат библиотекаря.

— Това няма как да не му подейства, ако е жив — каза Джейсън и натисна аварийния бутон на командното табло. Получи се желаният ефект. След пет минути вратата се отвори и Поли се измъкна навън.

На Пиръс смъртта обикновено настъпваше бързо. Раните изтощаваха човека, а неуморните сили на унищожението непременно го довършваха. Поли бе изключение от това правило. Още от самото начало незнайният му нападател се бе справил доста добре със задачата си. По-голямата част от долната половина на лицето му липсваше. Лявата му ръка бе изкривена и негодна за нищо. Заради пораженията по тялото и краката си той се придвижваше едва-едва с препъване.