Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 44

— Но не можем да гадаем колко хора е имало на борда. Нито пък дали дневникът принадлежи именно на кораба, с който на Пиръс са пристигнали заселниците. Можеш ли да намериш нещо, с което да изкъртим това? Ключалката е разядена и е клеясала.

Мета си изля яда на кутията. Пръстите й успяха да отделят капака от останалата част. Тя го дръпна с всички сили. Ръждясалият метал изскърца и се разкъса. Капакът остана в ръцете й, а на масата тупна тежка книга.

Надписът на корицата разсея всякакво съмнение.

„Бордов дневник на З.Е. «Полукс Виктъри». Излитащ от Сетани към Пиръс. 55 000 заселници на борда.“

Сега вече Мета престана да спори. Застанала със здраво стиснати юмруци зад Джейсън, тя четеше през рамото му изтънелите и пожълтели страници, които той разгръщаше. Джейсън прехвърли набързо началото, където ставаше въпрос за подготовката и за самия полет. Зачете бавно едва след като стигна до кацането. Остарелите вече думи му правеха особено впечатление.

— Ето виж! — извика той. — Безспорно доказателство, че сме на прав път. Дори и ти не можеш да го отречеш. Чети, ей-тук.

„…втори ден от заминаването на влекачите, ние сме съвсем сами. Заселниците все още не са свикнали с планетата, въпреки че всяка вечер провеждаме беседи по ориентиране. Освен това съм наредил на психолозите да се грижат за душевното им състояние по двайсет часа на ден. Всъщност едва ли мога да виня хората, всички идват от подземията на Сетани — съмнявам се дали и веднъж в годината са виждали слънце. Климатът на тази планета е убийствен, по-лош от всичко, което съм виждал на стотици други планети. Нима по време на първоначалните подготвителни етапи допуснах грешка, като не настоявах заселниците да са от някой селскостопански район? Хора, които биха могли да се оправят с природата. Тези градски чеда от Сетани се страхуват да излязат на дъжда. Но пък от друга страна са напълно свикнали с притеглянето на родната си планета, което е 1,5 G, тъй че тукашното 2G не ги затруднява особено. Именно това бе решаващият фактор. Във всеки случай вече е твърде късно да се направи нещо по този въпрос. Нито пък по въпроса за нескончаемото редуване на дъжд, сняг, град, урагани и други подобни. Разрешението ще е мините да заработят, търговията с метали да тръгне и да се построят укрепени от всички страни градове.

Единственото нещо на тази затънтена планета, което всъщност не е срещу нас, са животните. Отначало имаше някой и друг хищник, но пазачите набързо се справиха с тях. Останалите диви зверове не ни закачат. За щастие! Дълголетната им борба за съществуване ги е превърнала в най-ужасяващата гледка, която съм виждал през живота си. Дори и дребните гризачи, не по-големи от човешка длан, са бронирани като танкове…“

— В това няма нищо вярно — прекъсна го Мега. — В никакъв случай не се отнася за Пиръс…

Но Джейсън безмълвно посочи заглавието на корицата и тя притихна. Той продължи да чете по диагонал, прелиствайки набързо страниците. Изведнъж спря, тъй като някакво изречение привлече погледа му. Демонстративно посочи с пръст мястото и зачете на висок глас: