Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 22

— Не — отвърна той. — Поне докато не чуя за какво става дума — чак тогава ще реша.

— Не слизай от кораба, когато кацнем. Поне на борда би трябвало да си в безопасност, а след няколко седмици аз ще пренасям отново някакъв товар.

— Нищо подобно не обещавам. Ще изляза, когато си поискам. — Джейсън знаеше, че тя несъмнено има основание да му говори така, но не му се нравеше неосъзнатото й дори от нея превъзходство.

Мета безмълвно привърши приготовленията за извършване на скока в пространството. В залата цареше напрежение, което пречеше на разговора им.

Видя я едва на следващия ден от полета, и то съвсем случайно. Завари я в астрокупола, вперила поглед в осеяната с искрящи точици черна бездна. За първи път я виждаше извън дежурство и не с обичайния астронавтски костюм, а с тънка, сребриста роба, плътно прилепнала към тялото й.

Тя му се усмихна:

— Звездите са толкова прекрасни. Ела да видиш.

Джейсън се приближи до нея и вдигна очи. Макар и причудливите геометрични фигури в безкрая на пространството да му изглеждаха познати, те все още притежаваха способността да го привличат. Особено сега. Присъствието на Мета придобиваше необяснимо значение в мрачната тишина на купола. Отметнатата й назад глава почти допираше рамото му, златистият ореол на косата й затъмняваше част от небето, а до ноздрите му достигаше мекото й ухание.

Почти безпаметно ръцете му се обвиха около тялото й, докосвайки стегнатата й плът под тънката роба. Тя не се възпротиви и сложи ръце върху неговите.

— Усмихваш се — каза тя. — И ти обичаш звездите.

— Много — отвърна той. — Но нещо повече. Спомних си какво ми разказа. Искаш ли да ми счупиш ръката, Мета?

— Не, разбира се — каза тя сериозно и на свой ред се усмихна. — Харесваш ми, Джейсън. Дори да не си от Пиръс. Много ми харесваш. А съм толкова самотна.

Тя вдигна очи към него и той я целуна. На целувката му отвърна със страст, в която нямаше нито срам, нито пък престорена скромност.

— Кабината ми е по този коридор — бяха единствените й думи.

6.

След това те вече не се разделяха. Когато Мета застъпваше на дежурство, той й носеше яденето на командния пулт, където двамата разговаряха. Джейсън не научи много повече за нейния свят, тъй като, по негласно споразумение, те не го обсъждаха. Той разказваше за безбройните планети, които бе посетил, и за хората, които бе срещал. Тя слушаше с интерес и времето минаваше бързо. Беше им приятно да са заедно и пътуването бе чудесно.

После всичко свърши.

На борда на кораба имаше четиринайсет души, но въпреки това Джейсън не бе виждал повече от двама-трима наведнъж. Те спазваха стриктно установен график на дежурства при управлението на кораба. Когато не бяха дежурни, пирийците си гледаха работата съсредоточено и самостоятелно. Събраха се заедно едва когато корабът завърши скока в пространството и уредбата излая „сбор“.