Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 13

— Не ми казвай какво може и какво не може да правя, Кърк Пиръс. Ти не си знаеш силата и стреляш бързо… но това не значи, че си ми пазач. Вярно, можеш да ми попречиш да се кача на кораба ти. Но нима не мога да си позволя да стигна там и по друг начин? И само не ми разправяй, че искам да дойда на Пиръс като турист, когато и представа нямаш за истинските ми мотиви.

Джейсън не се впусна да обяснява мотивите си — те едва сега се оформяха в съзнанието му и бяха прекалено лични. Колкото повече пътуваше, толкова повече всичко започваше да му се струва едно и също. Старите, цивилизовани планети потъваха в море от сиво еднообразие. А суровите погранични светове до един приличаха на временни горски лагери. Не че планетите в галактиката го отегчаваха. Но той просто бе изчерпал възможностите им, а своите — все още не. Преди срещата му с Кърк никой не можеше да се мери с него. Това не бе просто самомнение. А факт. Сега пък се изправяше пред факта, че съществува цял един свят, обитаван от хора, които по всяка вероятност го превъзхождат. Джейсън нямаше да се успокои, докато не отидеше да се увери със собствените си очи. Дори това да му струваше и живота.

Не можеше да сподели това с Кърк. Но имаше и други причини, които щяха да му се сторят по-разбираеми.

— Никаква далновидност не проявяваш, като не ми даваш да дойда на Пиръс — продължи той. — Не става въпрос, че си ми морално задължен, задето спечелих тъй необходимите за теб пари. Ами следващия път? Ако веднъж си имал нужда от някаква смъртоносна стока, защо да не изпаднеш отново в същото положение? Няма ли да е по-добре да съм ти подръка — стар, изпитан и верен човек, а не да си блъскаш главата над някакъв нов и съвсем несигурен план?

Кърк дъвчеше замислено втората порция пържола.

— Думите ти не са лишени от смисъл. И трябва да призная, че не съм се сетил за това досега. Такава мъка е да се бориш за живота си ден след ден, че, изглежда, в движение посрещаме непредвидените обстоятелства и не обръщаме много внимание на неясното бъдеще. Можеш да дойдеш. Надявам се, че ще си още жив, когато имаме нужда от тебе. Като пирийски посланик на толкова места, официално те каня на нашата планета. На наши разноски. При условие, че безпрекословно ще спазваш всичките ни указания, отнасящи се до личната ти безопасност.

— Условията се приемат — отвърна Джейсън. И се зачуди защо ли се зарадва толкова на подписването на собствената си смъртна присъда.

Кърк вече поглъщаше третия си десерт, когато сигналният му часовник леко изжужа. Той мигновено остави вилицата и се надигна:

— Време е да тръгваме. Сега се движим по разписание.

И докато Джейсън ставаше, той вече пъхаше в процепа монети в очакване да светне сигналът „платено“. При появата му двамата бързо излязоха навън.

Джейсън никак не се учуди, когато стигнаха до ескалатора, непосредствено зад ресторанта. Започваше да си дава сметка, че от момента, в който напуснаха казиното, всеки техен ход бе внимателно планиран и пресметнат. Несъмнено бяха обявили тревога и заради тях вече претърсваха цялата планета. Все пак досега те не бяха забелязали и сянка от преследвач. Не за първи път Джейсън изпреварваше органите на властта само с едни гърди… но за първи път позволяваше на другиго да го води за ръка при такива обстоятелства. Не можеше да не се усмихне при мисълта за неволното си покорство. Толкова години бе разчитал единствено на себе си, че сега му доставяше някакво особено удоволствие да бъде направляван от някой друг.