Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 11

Джейсън ядосано бутна чинията си настрана.

— Говориш със загадки. Думите ти нямат никакъв смисъл.

— Достатъчно смисъл имат — отвърна му Кърк. — Но само на една-единствена планета във вселената. Какво изобщо знаеш за Пиръс?

— Абсолютно нищо.

Кърк смръщи вежди и за момент потъна в спомени. После продължи:

— На Пиръс няма място за хората… и въпреки това ние сме там вече от почти триста години. Продължителността на живота при моя народ е шестнайсет години. Повечето от нас, естествено, живеят по-дълго, но високата смъртност при децата смъква средния процент. Нашият свят е пригоден за всичко друго, само не и за хуманоиди. Притеглянето е почти двойно по-голямо от нормалното за Земята. Температурата може да скача от арктическа на тропическа в рамките на един-единствен ден. Климатът… е, ще трябва да го усетиш на собствения си гръб, за да повярваш. В цялата галактика не си виждал нищо подобно.

— Взе, че ме уплаши — сухо заяви Джейсън. — Какво имате там, метанови или хлорни реакции, ходил съм на такива планети…

Кърк удари силно с ръка по масата. Чиниите подскочиха, а краката й изскърцаха.

— Лабораторни реакции! — изръмжа той. — Струват ти се страхотни в опитна обстановка… но какво става, когато имаш цял един свят, изпълнен с такива съединения. За нула галактическо време разрушителната стихия се прибира в прилични, стабилни съединения. За онзи, който диша кислород, атмосферата може да е отровна, но сама по себе си е безвредна като слаба бира. Атмосферата на дадена планета може да е чиста отрова само при едно положение. Изобилие от Н2О, най-универсалния разтворител въобще, плюс свободен кислород, с който да си взаимодейства…

— Вода и кислород! — прекъсна го Джейсън. — Имаш предвид Земята… или някоя планета като Касилия тук? Абсурд.

— Напротив. Ти приемаш една такава околна среда за подходяща и естествена, защото си роден в нея. Приемаш за нормално, че металите корозират, че бреговите линии се променят и че бурите нарушават съобщенията. Това са обичайни явления на светове, където има кислород и вода. На Пиръс тези условия са подсилени до n-та степен. Наклонът на оста й стига почти до 42°, така че от сезон до сезон има огромна температурна разлика. Това е една от основните причини за постоянно променящата се ледена покривка. Което пък на свой ред води до, меко казано, главозамайващи метеорологични условия.

— Това ли е всичко? — попита Джейсън. — Не виждам защо…

— Съвсем не е всичко… това е само началото. Откритите морета изпълняват двойно разрушителна функция — веднъж осигуряват водните пари за кръговрата на времето и втори път предизвикват гигантски приливи и отливи. Двата спътника на Пиръс — Самас и Бесос, от време на време се засичат и от океаните се надигат трийсетметрови водни стени. Ако не си виждал как те се стоварват върху действащ вулкан, значи нищо не си виждал. На Пиръс ни привлякоха тежките елементи… същите, които карат планетата да ври и кипи като вулкан. Наоколо има поне още тринайсет свръхнови галактики. Разбира се, на повечето от техните планети съществуват тежки елементи… както и атмосфери, изцяло непригодни за живот. Дългосрочни изследвания и експлоатация може да се извършват само от колония, която се е обособила на самото място. Резултатът е заселването на Пиръс, където в сърцевината на планетата са заключени радиоактивни елементи, заобиколени от слой по-леки елементи. Това, от една страна, осигурява необходимата за хората атмосфера, а от друга — непрестанна вулканична активност, тъй като разтопената плазма непрекъснато си пробива път към повърхността.