Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 111

Не е само удоволствието обаче. Вие, хората в града, сте настроени за неспирни, смъртноопасни военни действия. И сега трябва да избирате или да заживеете занапред сравнително мирно, или пък да останете в града и да продължите безсмислената и глупава война. Предлагам третата възможност заради занаята, който владеете най-добре, тъй като тя би ви позволила в същото време да го съчетаете с нещо полезно. Това са възможностите. Всеки трябва да решава сам за себе си.

Преди да успее да получи някакъв отговор, Джейсън усети смъртоносна болка около гърлото си. Скоп се бе свестил и се бе надигнал от пода. С един замах той бе смъкнал Джейсън от креслото и сега го държеше за врата и го душеше. Въоръжените мъже се опитаха да стрелят, но се отказаха, за да не засегнат Джейсън.

— Кърк! Мета! — дрезгаво извика Скоп. — Хващайте пистолетите! Отворете люковете… нашите хора ще дойдат, убийте проклетите грубери и лъжите им!

Джейсън се мъчеше да разтвори пръстите, които задушаваха живота в него, но това бе все едно да дърпаш извити стоманени пръчки. Той не можеше да говори, а кръвта бучеше в ушите му и удавяше мислите му. Сега вече всичко бе свършено и той бе загубил. Те ще се изколят един друг в кораба и Пиръс ще продължи да бъде свят на смъртта, докато загинат всички.

Мета се хвърли като развита пружина напред и арбалетите изсвистяха. Една стреля я улучи в крака, а друга се забоде над лакътя й. Раниха я още докато скачаше, а инерцията й я пренесе в другия край на залата при сънародника й и умиращия чуждоземец.

Тя вдигна здравата си ръка и замахна, нанасяйки саблен удар.

Улучи с все сила бицепса на Скоп, ръката му се сви в спазъм и се отдели от гърлото на Джейсън.

— Какво правиш! — изумено извика пириецът на раненото момиче, което политна към него. Все още стиснал Джейсън с другата си ръка, той я блъсна встрани. Тя не отговори. Вместо това нанесе втори удар, съвсем силен и истински и този път дланта й се стовари върху гръкляна на Скоп и го премаза. Той пусна Джейсън, строполи се на земята и започна да повръща и да се задушава.

Джейсън видя развръзката като през мъгла, почти загубил съзнание.

Скоп с мъка се изправи на крака, обърнал изпълнените си с болка очи към приятелите си.

— Грешиш — каза Кърк. — Недей!

Раненият издаваше по-скоро животински, а не човешки звуци. Хвърли се към пистолетите в другия край на залата и арбалетите изсвириха като струни на смъртта. Тялото му се плъзна върху оръжията, ръката му ги разпиля, но той вече беше мъртъв.