Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 109

— Почакайте — вдигна той ръка. — Аз не съм доктор по социалните злини. Не възнамерявам да се мъча да лекувам тази планета, гъмжаща от мускулести и скорострелни бойци. Просто досега все успявах да се измъкна на косъм, а по закона за средната аритметична стойност би трябвало да съм умрял поне десет пъти.

— Дори и да е вярно всичко, което казваш, Джейсън — намеси се Мета, — все пак ти си единственият човек, който може да помогне. Как ще изглежда бъдещето?

Останал внезапно без сили, Джейсън се отпусна в креслото на пилота. После се озърна и погледна към наобиколилите го хора. Те изглеждаха искрени. Дори май никой на бе забелязал, че той вече не държи ръката си на бутона на помпата. Поне за момента войната между града и селото бе забравена.

— Ще ви кажа до какви изводи стигнах — отговори Джейсън, докато се наместваше на креслото, за да намери по-удобно положение за изтерзаното си тяло. — Доста мислих през последните един-два дни, докато търсих отговора. Най-първото нещо, което разбрах, бе, че няма логично решение, идеално за всички. Боя се, че отколешната мечта за лъва, който ляга до агнето, е неосъществима на практика. Просто лъвът се сдобива неочаквано бързо с обяд. Идеалният изход за вас сега, след като всички знаете истинските причини за неволите си, би бил да съборите периметъра и хората от града и гората да заживеят заедно и да се заобичат като братя. Същата трогателна картинка, като онази с лъва и агнето. И положително ще завърши по същия начин. Все някой ще се сети колко мръсни са всъщност груберите или пък колко тъпи са боклукчиите и наново ще завалят трупове. Битката ще се разрасне и победителите ще бъдат изядени от дивата природа, която ще нахлуе през неохранявания периметър. Не, отговорът не е толкова лесен.

Докато го слушаха, пирийците си дадоха сметка къде се намират и се заоглеждаха неспокойно. Пазачите вдигнаха арбалетите си, а затворниците навъсено отстъпиха към стената.

— Нали виждате какво искам да кажа? — попита Джейсън. — Доста бързичко стана, а?

Всички малко се позасрамиха от своята прибързана реакция.

— Ако искаме да намерим някакъв сносен план за бъдещето, не може да не се съобразяваме с инерцията. Поне с духовната инерция. Едно е да знаете на теория, че нещо е вярно, съвсем друго е да се убедите в това на практика. Варварските религии на примитивните светове не съдържат и зрънце научност, и въпреки това претендират, че могат да обяснят всичко. Ако на един от тези диваци обаче му се отнемат всичките логически основания за убежденията му, той не спира да вярва. Тогава започва да нарича погрешните си убеждения „вяра“, защото си знае, че са правилни. А си знае, че са правилни, тъй като има вяра. Такъв е неразрушимият кръг на фалшивата логика и той не може да бъде променен. Всъщност това не е нищо друго, освен духовна инерция. Да мислиш, че „което си е било“, ще продължава „да бъде“. И да не желаеш да разчупиш старите рамки на начина си на мислене.

Неприятности ще ни създава не само духовната, но и културната инерция. Някои от вас в тази зала вярват на моите изводи и желаят да се променят. Но ще се променят ли всичките ви хора? Ами тези, които не мислят, които са сковани от навиците и рефлексите си и знаят, че ще я карат както досега? Те ще спъват всичките ви планове, всичките ви опити да се развивате въз основа на новите ви познания.