Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 110

— Значи всичко е напразно, за нашия свят няма никаква надежда? — попита Рес.

— Не съм казал такова нещо — отвърна Джейсън. — Просто твърдя, че вашите беди няма да свършат само с една пренастройка на съзнанието ви. За вашето бъдеще виждам три насоки на развитие и е възможно и трите да вървят заедно.

Първата… и най-добрата… ще бъде сливането на пирийците от града и от селото в една-единствсна човешка общност, каквато са били първоначално. Сега и двете групи са непълни и всяка притежава нещо, от което другата се нуждае. Тук, в града, вие владеете науката и връзката с останалата част на галактиката. Но водите убийствена война. А там, в джунглата, вашите първи братовчеди живеят в мир с природата, но им липсват лекарствата и другите плодове на научното познание, както и всякакъв културен контакт с останалото човечество. Ще трябва да се приобщите един към друг и да се възползвате от контакта си. Същевременно ще трябва да забравите предразсъдъците и омразата си едни към други. Това може да стане само извън града, далеч от войната. Всеки от вас, който е способен на това, би трябвало да излезе доброволно, понесъл със себе си частица от познанието, което трябва да се сподели. Няма да ви се случи нищо лошо, ако искрено вярвате в това. И ще се научите да живеете с тази планета, а не срещу нея. Накрая ще се появят цивилизовани общности, които няма да са нито от „грубери“, нито от „боклукчии“. А от пирийци.

— Ами какво ще стане с нашия град тук? — попита Кърк.

— Той ще си остане на мястото… и вероятно ни най-малко няма да се промени. В началото ще имате нужда вашият периметър и защитните му съоръжения да пазят живота ви, докато хората напускат града. Той ще просъществува и след това, тъй като ще се намерят и такива, които няма да можете да убедите. Те ще останат вътре, ще се бият и най-вероятно ще загинат. Може би ще постигнете по-голям успех при обучението на децата им. А какъв ще бъде окончателният край на града, нямам никаква представа.

Замислени за бъдещето, всички се умълчаха. На пода Скоп изохка, но не помръдна.

— Дотук станаха две насоки — каза Мета. — А третата?

— Третата възможност е собственият ми съкровен план — усмихна се Джейсън. — И се надявам, че ще намеря достатъчно сподвижници. Ще си взема парите и всичките ще ги хвърля, за да оборудвам най-хубавия и най-модерен космически кораб с всевъзможни оръжия и научна апаратура. След това ще потърся доброволци сред пирийците, които да дойдат с мен.

— С каква цел? — сбърчи вежди Мета.

— Не с благотворителна. Очаквам да си възвърна вложеното, и то неколкократно. Виждате ли, след изминалите месеци в никакъв случай не мога да се захвана с предишния си занаят. Не само защото сегашното ми финансово състояние го превръща в загуба на време, но защото ми се струва, че вече би ме отегчил до смърт. На Пиръс има нещо, което — ако оживееш — повече не ти позволява да предпочетеш по-спокойния живот. Тъй че бих желал да се сдобия с кораба, за който говорих, и да се заема с откриването на нови светове. Има хиляди планети, на които биха искали да се заселят хора, само че първата среща с тях винаги е малко бурна и тежка за обикновените заселници. Сега можете ли да си представите някоя планета да ви се опре на вас, пирийците, след всичко, което сте научили тук? И нима това няма да ви достави удоволствие?