Читать «Свят на смъртта I» онлайн - страница 10

— А пък за мене това е предпочитаният начин — отвърна Кърк. — Не съм броил капарото, ето цялата сума. Какво ще кажеш за една разписка?

Разписката бе готова преди още Елъс да дойде на себе си. Той я стискаше здраво в ръце и гледаше притеснено към пръснатите пред него три милиарда.

— Почакайте… сега не мога да ги взема, ще трябва да ги внесете утре сутринта в банката. Както е обичайната практика при сделките — твърдо заключи той.

Кърк се пресегна и внимателно издърпа хартийката от ръката му с думите:

— Благодаря за разписката. Утре сутринта няма да ме има, тъй че ще трябва да се задоволиш с това. А ако се безпокоиш за парите, предлагам да се свържеш с някои от твоите копои или частни детективи. Ще се почувстваш в много по-голяма безопасност.

Елъс едва ги изчака да излязат през разбитата врата и трескаво започна да набира номера на екрана. Кърк изпревари въпроса на Джейсън:

— Смятам, че ти се иска да останеш жив, за да изхарчиш парите в джоба си, затова съм резервирал за нас две места на междупланетен кораб. — И той погледна към часовника на колата. — Тръгва след около два часа, тъй че разполагаме с достатъчно време. Аз съм гладен, дай да намерим някой ресторант. Мисля, че в хотела нямаш нищо, за което да си струва да се връщаш. Би било малко трудно.

— Нищо, за което да си струва да те убият — добави Джейсън. — Добре, ами сега къде можем да идем да хапнем? Иска ми се да ти задам няколко въпроса.

След като направиха предпазливо няколко обиколки, те се увериха, че не ги преследват, и се спуснаха до транспортните нива. Колата изоставиха в един тъмен товарен пристан.

— Винаги можем да се сдобием с друга — каза Кърк, — а и тази навярно вече са я засекли. Хайде да се върнем на магистралата. На идване ми се мярна някакъв ресторант.

Мрачните и застрашителни силуети на надземните товаропреносвачи изпълваха паркинга. Двамата се промъкнаха покрай високите колкото човек колела и влязоха в горещия и шумен ресторант. Шофьорите и подранилите работници не им обърнаха внимание, те се настаниха в едно отдалечено сепаре и дадоха поръчката си по монитора.

Кърк отряза парче месо от огромната порция пред себе си и жизнерадостно го пъхна в устата си.

— Давай с въпросите. Вече се чувствам много по-добре.

— Какво има на кораба, който си уредил за довечера? За какъв товар си рискувах главата?

— Мислех, че си рискуваш главата за пари — бе сухият отговор. — Но не се съмнявай в справедливостта на каузата. Този товар означава оцеляването на цял един свят. Пушки, муниции, експлозиви и други подобни.

Джейсън се задави:

— Търговия с оръжие! Какво правиш, да не финансираш някоя собствена война? И как можеш да говориш за оцеляване с този смъртоносен товар? Само не ми казвай, че ще го използваш за мирни цели! Кого ще трепеш?

Доброто настроение на снажния мъж почти изчезна — лицето му отново придоби суровото изражение, което Джейсън добре познаваше.

— Даа, като че ли „мирни“ е най-точната дума. Тъй като всъщност не искаме нищо друго. Просто да живеем в мир. И въпросът не е в това кого ще убиваме, а… какво ще убиваме.