Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 72

СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯТ ОСТРОВ

Беше късен следобед, когато Белок се срещна с Мюлер. Не му беше много приятно, че и Дитрих ще участвува в разговора. Той вероятно щеше да задава въпроси; нетърпението му вече бе започнало да обхваща и Белок, сякаш бе заразно.

— Всичко сме подготвили според инструкциите ви, Белок — докладва капитан Мюлер.

— Да не сте пропуснали нещо? — попита Белок.

— Нищо не сме пропуснали.

— Тогава Кивотът веднага трябва да бъде пренесен там.

Мюлер погледна към Дитрих. После се обърна да нареди нещо на войниците, които качваха Кивота в един джип.

Дитрих, мълчал до този момент, се раздразни:

— За какво става дума? Какви инструкции?

— Това не ви засяга, Дитрих.

— Всичко, свързано с този проклет Кивот, ме интересува.

— Ще го отворя — каза Белок, — но за тази операция трябва да бъдат взети предпазни мерки.

— Предпазни мерки ли? Например?

— Не се тревожете, драги. Не искам да се чувствувам отговорен за това, че съм претоварил и без това прегрелия ви мозък.

— Можехте да си спестите сарказма, Белок. Понякога имам чувството, че забравяте кой командва тук.

— Но разберете, Дитрих, не става дума само да се отвори някаква си кутия. Отварянето трябва да бъде придружено с особен ритуал. Това не ви е сандък с ръчни гранати, нали разбирате? Не е някаква обикновена операция.

— Какъв ритуал?

— Ще видите, като му дойде времето, Дитрих. Само не се тревожете!

— Ако нещо се случи с Кивота, Белок, ако нещо му се случи, аз лично ще сложа въжето на бесилката ви. Да знаете!

Белок кимна:

— Вашата загриженост за Кивота е трогателна, но няма място за безпокойство. Той ще пристигне в Берлин здрав и читав и вашият Фюрер ще може да го прибави към прекрасната си колекция от реликви. Казахте ли нещо?

— Съветвам ви да удържите думата си.

— Ще удържа, ще удържа.

Белок премести поглед от Кивота към джунглата, отвъд пристана. Там някъде щяха да го отворят.

— Освен това момичето — продължи Дитрих. — Мразя недовършените работи. Какво ще правим с момичето?

— Каквото намерите за добре — отвърна Белок. — Аз не държа на нея.

Нищо, нищо не го интересуваше, освен Кивотът. Защо изобщо се занимаваше с тази жена? Защо дори подсъзнателно бе проявил желание да я защитава?

Сантименталните чувства бяха жалки и нищожни в сравнение с Кивота. Целият човешки опит бледнееше пред него. Какво значение имаше дали тя ще живее, или ще умре?

Пак го обзе сладостното нетърпение, много му беше трудно да откъсне поглед от ценния ковчег. Привличаше го като магнит. Ще разгадая тайната му! — каза си той. — Ще разгадая цялата му тайна!

Инди заобиколи горичката по края на пристана и видя как нацистите качиха Марион в един джип. Белок и германецът се качиха в друг джип и като се движеха плътно зад колата, в която беше Кивотът, се отправиха в същата посока, в която бяха откарали Марион. Къде ли отиваха? Инди се запровира предпазливо през дърветата.

Изведнъж надвисналата заплаха доби образ — пред него изникна германец. Но още преди той да посегне към кобура си, Инди откърши един клон и го удари с все сила през гърлото. Очите на войника се обърнаха навътре, от устата му шурна кръв. Инди го шибна още веднъж и той се свлече на земята. Ами сега? Какво се прави с припаднал германец? Сети се. Защо не? Наистина защо не?