Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 71

Треперещ, вкочанен от студ, той висеше на перископа. Изведнъж, сякаш някакво милостиво морско божество се бе вслушало в безгласните му молитви, съдът престана да потъва. Над водата остана да стърчи един метър от перископа. Но и за него трябваше да бъде благодарен. Беше му предостатъчен, за да оцелее. Не потъвай повече! — умоляваше той подводницата. В миг се усети, че говори на глас. При други обстоятелства би било смешно да води разговор с няколко тона германско желязо. Сигурно съм откачил — помисли си той. — Точно така. И всичко това е чиста халюцинация. Хванала ме е морската лудост.

Инди извади камшика, омота го около себе си и се завърза за перископа, надявайки се, че ако заспи, няма да се събуди на дъното на морето, или още по-лошо — в корема на някоя хищна риба.

Студът беше пронизващ. Опита се да не трака със зъби. Камшикът, напоен с вода, се беше впил в тялото му. Мъчеше се да стои буден, нащрек, за да е готов да посрещне някоя непредвидена опасност, но го обзе такова изтощение, че сънят му се стори най-доброто разрешение за момента.

Той затвори очи и се постара да мисли за нещо, та да не задреме и да падне. Чудеше се накъде ли се е отправила подводницата. Затананика си, после се опита да си припомни всички телефонни номера, които знаеше. Сети се за Рита, без малко да се ожени за нея едно време. Къде ли беше сега тя? Добре, че не направих тази глупост! — каза си.

Много беше уморен и мислите му блуждаеха. Полека-лека заспа въпреки студа и неудобната поза. Унесе се в безпаметен сън. Когато се събуди, беше ден. Нямаше представа колко е спал. Дали не бе откарал цял ден? Не чувствуваше тялото си, съвсем се бе вдървил. Кожата му беше подпухнала от водата. Огледа се. Наближаваха суша, някакъв остров. Обилната зелена растителност беше прекрасна, отморяваща очите. Подводницата навлезе в някаква пещера. Германците бяха построили напълно оборудвана база за подводници. На пристана имаше повече униформени нацисти, отколкото при Хитлеровите изстъпления в Нюрнберг.

Как да се скрие?

Той бързо разви камшика и се гмурна във водата. Когато изплува, се сети, че е забравил камшика, закачен за перископа. Без шапка, без камшик, така му бе тръгнало — да се разделя с най-скъпите си вещи. Инди заплува под вода към брега. Скоро излезе на сушата, залитайки, щастлив, че чувствува отново земята под краката си, нищо че бе попаднал в някакъв нацистки „рай“. Изкачи се на една пясъчна дюна, откъдето имаше добър изглед към пристана. Изнесоха Кивота под надзора на Белок, който трепереше от страх да не изпуснат свещената му реликва. Кръжеше край нея като хирург над умиращ пациент.

И ето, че се появи Марион, заобиколена от цяла банда униформени глупаци, които я бутаха напред.

Инди приклекна зад избуялите по дюната тръстики.

Вдъхновение, ето какво ми трябва сега — помисли си той. — Голямо вдъхновение!