Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 64

По дяволите! — ядосваше се Инди. Щом нападнеше шофьора, камионът ги подкарваше към сигурна смърт. А германецът си го биваше. Силен беше като бик. Инди забеляза в страничното огледало, че войниците, вкопчени в камиона, с лица, изопнати от страх и решителност, се мъчат да се доберат до кабината. В див пристъп на ярост той отмести шофьора, отвори вратата и го блъсна навън. Германецът изхвърча и падна в прахта.

— Съжалявам! — каза Инди, сграбчи волана и натисна газта, настигайки предната кола.

Изведнъж го обгърна мрак. Беше влязъл в тунел. Той подкара в зигзаг. Камионът се остъргваше в стените на тунела. Войниците изпопадаха един след друг. Инди нямаше как да разбере колко са останали. Излезе от тунела, ярката светлина го заслепи. Той се приближи до предната кола и леко я блъсна. Войникът отзад гледаше нагоре и сочеше към покрива на камиона.

Издаде ги! — помисли си Инди. — Ако на покрива има хора, им провали плановете. По-добре читав, отколкото мъртъв — каза си той и рязко удари спирачка. От покрива полетяха двама и се хласнаха в скалите край пътя.

Започваше спускането. Инди даде газ, отново се приближи до джипа и го побутна. Колко е хубаво да знаеш, че не могат да стрелят по теб заради скъпоценния товар! Обзе го чудна волност. Знаеше, че рано или късно ще трябва да ги изпревари. Непременно трябваше да ги задмине преди Кайро.

В далечината вече се виждаше силуетът на града. Сега ставаше най-рисковано. В момента, в който видеха, че няма опасност да се обърне в пропастта, щяха да предприемат нещо.

Сякаш подтикнат от някаква коварна телепатия, войникът откри огън по него. Куршумите пробиха предното стъкло, някои пронизаха на места брезента, други попаднаха в каросерията, трети просвистяха край ушите на Инди. На всяка цена трябваше да задмине джипа. Все още се виеха завой след завой. Дръж се! — каза си Инди. — Дръж се и действай! Наближаваха остър завой. Той даде газ, изравни се с джипа под нов залп от куршуми, блъсна го и видя как той изхвърча от пътя и заседна в канавката.

Първата крачка беше успешна. Но те скоро щяха да се оправят и да продължат преследването. Той погледна в страничното огледало: да, разбира се. Изпълзяваха на пътя. Инди натисна до дупка газта. Хайде, камионче, покажи какво можеш!

Вече навлизаше в околностите на града. Джипът беше по петите му. Из градските улици трябваше да сменят играта.

Тесни кръстовища. Инди префучаваше през кошове със стока, търговци, птици, преобръщаше сергии, панери с плодове. Минувачите се изпокриваха, просяците се разпръскваха. Камионът навлезе в още по-тесни улички, погледът на Инди шареше, той търсеше площада с гаража на Омар, представяйки си картата на Кайро. Един уж сляп просяк отскочи от пътя му, изтърва просешката си паничка и вдигна тъмните си очила, за да го види по-добре.