Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 57

— Не пипай! — викна Инди. — Изобщо не трябва да се докосва!

Салах дръпна ръката си. Взеха четирите пръта от сандъка, мушнаха ги в халките, повдигнаха Кивота, пъшкайки под тежестта му, и го преместиха от каменния олтар в сандъка. Пламъците догаряха и змиите, вече неудържимо разярени, пълзяха към олтара.

— Бързо! — подкани Инди Салах. — Бързо!

Те закачиха сандъка за въжетата, Инди дръпна едното от тях и Кивотът беше изтеглен. Салах хвана другото въже и за секунди се изкатери. Инди се протегна да опита здравината на своето въже, но то се свлече в кладенеца като змия.

— Какво, по дяволите.

Отгоре долетя гласът на французина:

— Е, доктор Джоунс, какво правите там, в това отвратително място?

Разнесе се смях.

— Става ти навик, Белок, да ми отмъкваш хапката — каза Инди.

Змиите прииждаха. Чуваше се как телата им се плъзгат по пода.

— Да, съгласен съм, добивам много лош навик — каза Белок, надничайки отгоре. — За съжаление повече не можеш да ми бъдеш полезен, стари приятелю. И смятам, че е много подходящо — каква ирония на съдбата! — да се превърнеш в част от тази археологическа находка.

— Вярно бе, каква ирония, ще умра от смях! — извика Инди.

Той продължаваше да гледа нагоре, присвивайки очи, чудейки се дали няма изход от създалото се положение, когато изведнъж към него полетя Марион. Някой я беше бутнал. Инди се просна на пода, за да смекчи удара със собственото си тяло и тя падна върху него. Змиите се приближаваха. Марион се вкопчи трескаво в Инди. Отгоре долетяха гласове:

— Тя беше моя! — крещеше Белок.

— Повече не може да ни бъде полезна, Белок. Единствено поръчението на Фюрера е важно.

— Имах планове за нея!

— Само плановете, свързани с Берлин, важат!

Настана тишина. Белок се наведе, за да зърне за последен път Марион.

— Това не беше предвидено — каза й той тихо и кимна към Инди: — Adieu, Индиана Джоунс!

Изведнъж каменната плоча се стовари върху изхода. Войниците си бяха свършили работата. Факлите догаряха и змиите яростно се разшаваха.

Марион се бе вкопчила здраво в Инди. Той се освободи от нея, грабна две факли и подаде едната на нея.

— Пъди с огъня всичко, което мърда! — нареди той.

— Ами то всичко мърда! Гадините са плъпнали отвсякъде.

— Не ми напомняй!

Той затърси нещо в мрака, намери една кутия с масло, плисна малко течност и я запали. После погледна нагоре към статуите.

— Какво правиш?

Инди изля остатъка от маслото в кръг около тях и го запали.

— Стой тук!

— Защо? Какво правиш?

— Ей-сега се връщам! Отваряй си очите и бъди готова да бягаш.

— Да бягам, но къде?

Инди не отговори. Притича обратно към средата на помещението. Змиите се опитваха да го ухапят по краката и той трябваше постоянно да размахва факлата си. Отново се загледа в статуята, която почти опираше горе в плочата. Измъкна камшика си, метна го и го уви в долната част на статуята, след което се изкатери до върха й само с една ръка, защото в другата държеше факлата.