Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 29

Нещо вътре в Инди, дълбоко в душата му, се размекна. Прииска му се да я изведе от това нелепо място. Не — каза си. — Тя вече не е дете, вече не е дъщерята на Абнър, а самостоятелна жена, и то красива. Много добре знае какво прави. Сама може да се грижи за себе си — дори тук, сред тази пъстра банда неудачници, мошеници и пияници. Марион гаврътна поредната чаша. Тълпата изрева. Струпа още пари на бара. Още възгласи. Австралиецът залитна, посегна към поредното си питие и в следващия миг падна назад като посечено дърво. Изумително! Марион отметна черната си коса, събра парите и извика нещо на непалски към зяпачите. По тона й Инди разбра, че обявява край на забавлението им за тази вечер. Но на бара имаше още една чаша и те нямаше да помръднат, докато не я изпие.

Тя се огледа, каза: „Глупаци!“, след което пресуши и нея. Тълпата отново нададе рев, Марион размаха ръце и посетителите започнаха неохотно да се разпръсват. Барманът, висок непалец, ги подкара към изхода с дръжка от брадва в ръка. За да затвориш подобна кръчма, момееш да си послужиш и с нещо по-сериозно от брадва — помисли си Инди.

Барът опустя — и последните клиенти се бяха изнизали.

Марион мина зад тезгяха, вдигна глава и се обърна към Инди:

— Ей, не ме ли чу? Да не си глух случайно? Затваряме, разбра ли? Баира чу кайхо?

Тя тръгна към него. И в следващия момент се спря, позна го.

— Здрасти, Марион — каза той.

Тя не помръдна. Не откъсваше поглед от него.

Мъчеше се да си я представи, каквато беше преди, но му бе трудно. Гърлото му отново се сви, сякаш нещо го давеше.

— Здравей, Марион — повтори той и седна на високия стол до бара.

В погледа й като че проблесна старото чувство, но последвалата й реакция го стъписа. Тя сви ръката си в юмрук и със силно дясно кроше го събори от стола.

— И аз се радвам да те видя — усмихна се той, като потриваше челюстта си, проснат на пода.

— Ставай и се махай! — отсече тя.

— Чакай, Марион!

— Още веднъж ще те ударя. Тя се надвеси над него.

— Не се и съмнявам — каза той и се изправи на крака. Челюстта го болеше. Къде ли се е научила да се бие така? Впрочем къде ли се е научила да пие така? Странно, странно. Момичето се е превърнало в жена, а жената в кошмар.

— Нямаме какво да си кажем.

Той изтупваше прахта от дрехите си.

— Добре, добре. Не искаш да ми говориш. Разбирам.

— Не може да бъде!

Колко е язвителна! — помисли си Инди. — С какво съм заслужил тази грубост? Да, като че ли разбирам.

— Дойдох да се видя с баща ти — каза той.

— Закъснял си с две години.

Инди видя как непалецът поглажда дръжката на брадвата. Опасен тип беше.

— Всичко е наред, Мохан. Хайде, прибирай се! Аз ще се оправя. — Марион презрително махна към Инди.

Мохан остави дръжката на бара. Тя кимна, при което той сви рамене и излезе.

— Как така съм „закъснял“ с две години? — попита бавно Инди. — Какво се е случило с Абнър?