Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 28

— Рейвънуд. — Непознатият се усмихна и посочи надолу по улицата. Инди видя някаква светлина в далечината. Човекът сви ръка в шепа и я доближи до устните си, като чаша, от която отпива. Продължавайки да сочи в същата посока, той закима енергично. Инди разбра, че трябва да тръгне към светлината.

— Много съм ви задължен — каза той, влезе в колата и подкара нататък.

Скоро наближи нещо като таверна, над която висеше надпис на английски „Гарвана“. Пияният беше сбъркал. Е, щом това е единствената кръчма, отворена по това време, по-добре да влезе и да попита дали някой не знае нещо за археолога. От кръчмата се носеше врява, каквато могат да вдигат само хора, които от доста часове убиват времето си в пиене. Стана му приятно да види признак на живот в тази пустош, прииска му се и той да бъде сред тях. Хубава работа — рече си той. — Да не си бил целия тоя път, за да се натряскаш като турист, който иска да вкуси от всичко в чуждата страна. Имаш цел. Ясна цел.

Той се упъти към входа. Къде ли не съм бил — каза си, — но това място бие всички рекорди. Вътре се беше събрала странна компания, имаше хора от всички раси. Сякаш някой беше гребнал с черпака в казана от народности и го беше изсипал тук, сред тази тъмница. Това е върхът. — засмя се Инди на себе си. Шерпи, планински водачи, непалци, монголци, китайци, индийци, брадясали алпинисти, готови всеки момент да се търкулнат в пропастта на забравата. Сбирщината си я биваше.

Ясно — помисли си той, — по всичко личи, че се намирам в Непал. Това са контрабандисти на наркотици, бандити. Инди затвори вратата след себе си и на полицата зад дългия бар забеляза огромен препариран гарван със злокобно разперени криле. Какъв зловещ символ! — помисли си той, смутен от странното съвпадение между името на Абнър и името на тази кръчма. Дали беше съвпадение наистина? Сред миризмата на пот, алкохолните изпарения и тютюневия дим Инди разпозна сладкия аромат на хашиш.

Нещо ставаше на бара, където се беше струпала цялата клиентела. Сигурно се надпиваха, защото на тезгяха бяха подредени празни чаши. Един едър мъж, който едва се държеше на крака, крещеше нещо с австралийски акцент и протягаше ръка към следващото си питие.

Инди се приближи. Точно така — надпиваха се. Кой ли беше съперникът на австралиеца? Той се опита да си проправи път през навалицата.

И в следващия миг му се зави свят, усети стягане, пронизваща болка в гърдите. Времето спря — пред очите му изникна образ от миналото, недокоснат, непокътнат от времето. Илюзия. Мираж. Инди разтърси глава, за да се увери, че не сънува.

Марион.

Разпуснатата тъмна коса падаше на вълни по раменете й; в големите й кафяви очи, които обхождаха околния свят с лека насмешка и недоверчивост, прозираше интелект; ах тези очи, които те пронизваха и отгатваха най-съкровените ти желания! Може би само извивката на устните й се бе променила и тялото й бе понаедряло. Но това беше Марион, същата, каквато я помнеше.

И ето че се надпиваше с някакъв австралийски мечок! Той не смееше да помръдне, докато тълпата се надпреварваше да залага. И за най-наивния зрител беше повече от ясно, че австралиецът не може да бъде победен от някаква си жена, висока не повече от метър и петдесет. Но тя пресушаваше чаша след чаша, не оставаше по-назад от него.