Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 21

— А защо не в дневната?

— Имам гости.

— Я виж ти!

Влязоха в кабинета.

— Успя, нали? — попита Инди.

— Искат да намериш Кивота преди нацистите — съобщи тържествуващ Броди.

Инди не можа да каже нищо. Обзе го неописуема възбуда, вече предвкусваше победата си. Кивотът!

— Цял живот съм чакал този момент!

Броди хвърли поглед към чашата с алкохол в ръката му.

— Говориха с Вашингтон, а после се консултираха с мен. Искат ти да се заемеш с това, Индиана. Ти и никой друг.

Инди седна зад бюрото си и заби поглед в чашата. Всичко — студенти, книги, статии, научни спорове, дебати, — всичко остана на заден план пред възможността да се действува, пред осезаемата представа за мечтаната реликва.

— Разбира се, като си ги знаем военните, те изобщо не гледат сериозно на цялата тая история за мощта на Кивота. Не искат да се забъркват в разни там митологии. Та те са войници, а войниците си въобразяват, че са заклети реалисти. Искат Кивота — ще се опитам да цитирам: заради „историческото и културното му значение“ и защото „такъв безценен предмет не би трябвало да попада в ръцете на един фашистки диктатор“, или нещо такова.

— Не ме интересуват техните аргументи — каза Инди.

— Освен това ще платят прилично.

— Не ме интересуват и парите, Маркъс — махна пренебрежително Инди — Кивотът за мен е олицетворение на загадките в археологията, на всичко онова, което лежи под земята и чака откривателите си. За мен намирането му не се измерва в пари. — Той щракна с пръсти.

Броди кимаше разбиращо.

— Нали Музеят ще получи Кивота?

— Разбира се.

— Ако изобщо съществува. Нека да не храним големи надежди.

Инди се изправи:

— Трябва първо да открия Абнър. Това е първата крачка. Ако медальонът е у него, трябва да го получа преди противника. Логично, нали? Без медальона няма Кивот. И така, къде да търся Абнър? — Той замълча, осъзнавайки колко трескаво говори. — Мисля, че знам откъде да започна.

— Толкова време мина, Индиана. Нещата се променят.

Какво искаше да каже с това „Нещата се променят“? Очевидно говореше за Марион.

— Може би ти е простил — добави Броди. — Ами ако още ти се сърди? В такъв случай трябва да допуснем, че може и да не ти даде медальона. Ако изобщо е у него.

— Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, приятелю.

— Както винаги оптимист?

— Не, не както винаги. Оптимизмът крие смъртна опасност.

Броди се разхождаше мълчаливо из стаята, разлиствайки разсеяно ту една, ту друга книга.

— Искам да внимаваш, Индиана — каза той сериозно.

— Аз винаги внимавам.

— Понякога си доста безразсъден. И ти много добре го знаеш. Кивотът е нещо съвсем различно. С много по-съдбоносно значение. По-опасно ще бъде. — Броди захлопна една книга, сякаш, за да наблегне на последните си думи. — Аз не споделям скептицизма на военните. Мисля, че Кивотът крие тайни, и то опасни тайни.

Инди понечи да каже нещо язвително, нещо за мелодраматичните нотки в гласа на своя приятел. Но по изражението му разбра, че не бива.

— Не искам да те изгубя, Индиана, колкото и да е висок залогът. Разбираш ли?

Двамата си подадоха ръце. Дланта на Броди беше влажна.