Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 20

Той отвори очи и чу въздишката на Мъсгроув.

— Е, много ни помогнахте. Надявам се, че няма да имате нищо против пак да ви потърсим, ако се наложи.

Сбогуваха се и Броди изпрати офицерите до вратата. Останал сам в залата, Инди затвори книгата. Мисълта му работеше, докато той се опитваше да овладее обзелото го вълнение. Нацистите са открили Танис — не можеше да се освободи от тези натрапчиви думи.

— Надявам се, че не съм те поставила в неудобно положение пред Броди — каза Сюзан. — Толкова бях нетактична.

— Не беше нетактична — отвърна Инди.

Те се бяха разположили в претъпканата от вещи дневна в сглобяемата къща на Инди. Беше пълно със сувенири от пътешествия и разкопки — реставрирани глинени съдове, статуетки, чирепи и карти, глобуси изпълваха етажерки и рафтове. Стаята ми е претрупана с предмети, както животът ми със събития — мислеше си Инди.

Момичето обгърна свитите си колене и облегна глава на тях. Също като котка — помисли си той, — като доволно сито котенце.

— Обичам тази стая — каза тя. — Цялата къща обичам, но тази стая най-много.

Инди стана от дивана и тръгна да се разхожда напред-назад с ръце в джобовете. Момичето, кой знае защо, му се видя като натрапница. На моменти чуваше гласа й, без да схваща значението на думите. Той си наля алкохол, отпи; по вените му се разля приятна топлина, сякаш отвътре го огряха лъчите на някакво слънце.

— Толкова си далеч от мен тази вечер, Инди — каза Сюзан.

— Далеч ли?

— Не знам като че ли нещо си наумил — сви рамене тя.

Той машинално пусна радиото. Момичето смени станцията. В стаята се разнесе танцова музика. Далеч съм — помисли си той. — По-далеч, отколкото можеш да си представиш. На мили разстояние. Разделят ни океани, континенти, векове. Изведнъж мислите му се насочиха към Рейвънуд, към последния им разговор. При спомена за ужасния гняв на стареца, за кавгата помежду им го налегна тъга. Почувствува се виновен. Бе спечелил крехкото доверие на Рейвънуд и го бе проиграл.

Марион си е изгубила ума по теб и ти си се възползувал от това! На двайсет и осем години си, уж зрял мъж, а да злоупотребиш с увлечението на едно безмозъчно момиче. Да прелъстиш дъщеря ми само защото е решила, че е влюбена в теб.

— Ако искаш да си отида, кажи. Ако искаш да останеш сам, ще те разбера — обади се Сюзан.

— О, няма нищо. Остани.

На вратата се почука. Дъските на верандата проскърцаха.

Инди излезе навън и видя Маркъс. Той се усмихваше загадъчно, сякаш носеше новини, над които му се искаше да поумуват и да се наслаждават заедно.

— Маркъс! — изненада се Инди. — Не те очаквах.

— Напротив, мисля, че точно мен чакаш — каза Броди, бутайки остъклената врата.

— Да отидем в кабинета — предложи Инди.