Читать «Похитителите на изчезналия кивот» онлайн - страница 18

— Може би ще ви е трудно да разберете това, което ще ви кажа — започна той. — Може би. Не зная. Зависи в какво вярвате. — Той замълча, загледан в безизразните им лица. — Град Танис е едно от местата, където се предполага, че може да бъде намерен изгубеният Ковчег.

— Ковчег ли? Искате да кажете Ноевия ковчег? — прекъсна го Мъсгроув.

— Не, не Ноевия ковчег, а Ковчега на Завета. Говоря за ковчежето, в което израилтяните са пазели Десетте Божи заповеди.

Чакайте! Имате предвид Десетте Божи заповеди! — учуди се Итън.

— Точно така — истинските каменни скрижали, които Мойсей е свалил от планината Синай и които според преданието е счупил, виждайки падението на евреите. Докато той е бил в общение с Бога, докато Бог му е предавал Закона, неговият народ е устройвал оргии и се е кланял на идоли. Затова Мойсей се разгневил и счупил скрижалите.

Пълно равнодушие бе изписано по лицата на военните. На Инди му се искаше да ги запали и тях с ентусиазма, който се разгаряше в него.

— Тогава израилтяните сложили парчетата в Кивота и навсякъде го носели със себе си. Когато се установили в Ханаан, Кивотът бил положен в Храма на Соломон. Години наред стоял там и след това изчезнал.

— Къде? — попита Мъсгроув.

— Никой не знае кой го е взел и кога. Броди, който беше по-търпелив, допълни:

— Един египетски фараон на име Шишак завладява Ерусалим през 926 година преди новата ера. Предполага се, че го е върнал обратно в Танис.

— И може би го е скрил в една зала, наречена Кладенеца на душите — не се стърпя Инди.

В аудиторията се възцари тишина.

— Е, така е според преданието. Но чужденците, посягали на Кивота, винаги са били сполетявани от беди. Скоро след завръщането на Шишак в Египет Танис бил погълнат от пустинята по време на една пясъчна буря, която траяла цяла година.

— Задължителното проклятие — отбеляза Итън.

Инди се дразнеше от скептицизма на майора.

— Може би — продължи той. — Но по време на битката при Ерихон седем израилтянски свещеници обикалят града седем дни поред с Кивота, докато накрая падат градските стени. И когато филистимците заграбват Кивота, бойните им кули се срутват върху тях, заедно с…

— Всичко това е много интересно. Но да се върнем към същественото, защо в нацистко комюнике ще се споменава за американец? — прекъсна го Итън.

— Ами че той е специалистът по Танис — отговори Инди. — Танис е неговата слабост. Дори е събрал някои от реликвите му. Макар че досега не е открил града.

— Защо пък нацистите ще се интересуват от него? — попита Мъсгроув.

— Струва ми се, че нацистите търсят дръжката на жезъла на Ра. И са решили, че тя е у Абнър.

— Жезъла на Ра, пак някаква измишльотина! — каза Итън.

Мъсгроув, който изглеждаше по-заинтригуван от колегата си, попита:

— Какъв е този жезъл, професор Джоунс?

— Сега ще ви го нарисувам — каза Инди. Той се упъти към черната дъска и започна бързо да го скицира. Докато чертаеше, обясняваше: — Предполага се, че жезълът на Ра е ключът към намирането на Кивота. Доста хитър ключ, няма що. Говори се, че е около два метра дълъг, но никой не знае точно колко със сигурност. Както и да е, по средата на изящния медальон с формата на слънце е инкрустиран кристал. Следите ли мисълта ми? Достатъчно е било да се занесе този жезъл в Залата с картите в Танис, в която е имало макет на целия град, и да се постави на определено място в определен час от деня. Пречупващите се през Кристала слънчеви лъчи огрявали мястото, където се намирал Кладенецът на душите.