Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 61

— Луд е.

Хотелиерката реши, че това наистина е добра идея. Качи се до стаята на чужденеца и слезе след няколко минути.

— Той се съгласи. Каза, че го е скрил в гората, но утре ще го донесе.

— Струва ми се, че днес не е нужно да работя.

— Ще работиш! Записано е в договора ти.

Не знаеше как да подхване темата, която бяха обсъждали този следобед, но беше важно да види реакцията на момичето.

— Шокирана съм от всичко това — каза тя. — В същото време разбирам, че хората трябва да размислят два, три, десет пъти върху онова, което трябва да извършат.

— Независимо дали ще мислят двайсет или двеста пъти, няма да посмеят.

— Възможно е — отвърна хотелиерката. — Но ако решат нещо, ти какво ще направиш?

Жената искаше да узнае как ще реагира момичето и Шантал си даде сметка, че чужденецът е много по-близо до истината, отколкото тя самата, която живееше толкова отдавна във Вискос. Събрание на площада! Жалко, че бесилката не беше още там!

— Какво ще направиш? — настоя жената.

— Няма да отговоря на този въпрос — каза Шантал, въпреки че много добре знаеше какво ще направи. — Ще кажа само, че злото никога не е носило добро. Аз самата го изпитах този следобед.

На хотелиерката й се стори, че момичето подронва авторитета й, но реши да не спори с него и да не предизвиква враждебността му, защото това можеше да й създаде проблеми за в бъдеще. Каза, че трябва да прегледа сметките (веднага след това разбра колко абсурдно е оправданието й, след като в хотела има само един гост), и остави Шантал сама в бара. Бе спокойна; сеньорита Прим не бе показала и следа от възмущение, дори и след като й бе споменала за събранието на площада, което бе доказателство, че във Вискос става нещо необичайно. Това момиче също се нуждаеше от пари, животът бе пред него, сигурно щеше да последва приятелите си от детинство, които се бяха махнали оттук.

И ако не бе склонна да помогне, поне не даваше вид, че ще иска да се намеси.

След скромна вечеря свещеникът седна сам на една от пейките в църквата. Кметът всеки момент щеше да дойде.

Свещеникът погледна варосаните стени, олтара, на който нямаше нито едно по-хубаво произведение на изкуството, а бе покрит с евтини репродукции на светците, които някога бяха живели по тези места. Жителите на Вискос никога не са били много религиозни, макар и свети Савин да бе главният радетел за възкръсването на това селище; хората обаче го забравяха и предпочитаха да си спомнят за Ахав, за келтите, за хилядолетните суеверия на селяните, без да разбират, че за изкуплението е нужен само един жест — да приемат Исус като единствен Спасител на човечеството.

Преди няколко часа бе предложил самия себе си за мъченик. Ходът бе рискован, но той бе склонен да стигне до край и да се принесе в жертва, щом като хората са така лекомислени и толкова лесно могат да бъдат манипулирани.

„Не е вярно. Лекомислени са, но не се оставят толкова лесно да бъдат манипулирани.“ Още повече, че посредством мълчанието си и хитрите си изказвания го бяха накарали да каже това, което те искаха да чуят: мъченичеството, което носи изкупление, жертвата, която спасява, упадъкът, който отново се превръща в слава. Той се бе престорил, че позволява на тези хора да го използват, но бе казал само онова, в което вярваше.