Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 60
Паулу Коелю
— Не мога да направя това — каза свещеникът. — Мъчениците се съгласяват да бъдат убити, когато народът го поиска. Но никога не предизвикват собствената си смърт, защото Църквата винаги е твърдяла, че животът е дар божи. Вие ще им обясните.
— Никой няма да повярва. Ще сметнат, че сме най-отвратителните убийци, които искат да отнемат живота на един свят човек за пари, така както Юда е сторил с Христос.
Свещеникът повдигна рамене. Слънцето сякаш отново се бе скрило и напрежението се върна в сакристията.
— В такъв случай остава само сеньора Берта — вметна земевладелецът.
След дълга пауза свещеникът взе думата.
— Тази жена сигурно много страда поради загубата на мъжа си: прекарва живота си, седнала пред къщата си през всичките тези години, изложена на лошото време и студа. Освен че изпитва тъга, не върши нищо друго и ми се струва, че горката старица бавно полудява: много пъти съм минавал оттам и съм я виждал да си говори сама.
Отново подухна вятър и събралите се в сакристията се изплашиха, защото прозорците бяха затворени.
— Животът й е много тъжен — продължи хотелиерката. -Мисля, че тя би дала всичко, за да отиде колкото се може по-скоро при любимия си съпруг. Знаете ли, че те бяха женени от четирийсет години?
Всички го знаеха, но не виждаха какво общо има това със случая.
— Старица в залеза на живота си — добави земевладелецът. — Единствената в селото, която не върши нищо значимо. Веднъж я попитах защо стои непрекъснато пред къщата си, дори и през зимата, и знаете ли какво ми отговори? Че наблюдавала селото, за да разбере кога точно злото ще дойде тук.
— По всичко личи, че не си е свършила добре работата.
— Напротив — каза свещеникът. — Доколкото разбирам вашия разговор, то онзи, който е позволил на злото да влезе, трябва да го накара да си замине.
Още веднъж се възцари мълчание и на всички им стана ясно, че жертвата вече е избрана.
— Остава само една последна подробност — намеси се жената на кмета. — Вече знаем кога ще бъде извършено жертвоприношението в името на благоденствието на хората. Знаем и коя ще е жертвата: по този начин една добра душа ще отиде на небето и отново ще бъде щастлива, вместо да страда тук, на земята. Остава да решим как ще го направим.
— Опитай се да поговориш с всички мъже от селото — обърна се свещеникът към кмета — и свикай събрание на площада към девет часа вечерта. Мисля, че знам как да стане; мини оттук малко преди девет, за да поговорим насаме.
На излизане той помоли двете жени, които бяха там, да отидат у Берта и да постоят при нея, докато свърши събранието. Въпреки че старицата никога не излизаше вечер, добре беше да се вземат мерки.
Шантал дойде на работа в бара както обикновено, ала вътре нямаше никой.
— Тази вечер на площада има събрание — обясни хотелиерката. — Само за мъжете.
Не й беше нужно повече, за да разбере какво става.
— Ти наистина ли видя златото?
— Видях го. Но вие трябваше да поискате от чужденеца да го донесе тук. Възможно е да изчезне, след като получи онова, което иска.
— Да не е луд!