Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 59

Жената на кмета се учуди на логиката на свещеника — точно това си бе помислила. Момичето бе хубаво, съблазняваше мъжете, не приемаше животът й да бъде като на всички останали от Вискос, непрекъснато се оплакваше от факта, че живее в село, което въпреки всичките си недостатъци има работливи и честни жители и в което много хора биха искали да прекарат живота си (чужденци, разбира се, които ще си тръгнат веднага щом открият колко е досадно да живееш постоянно сред такова спокойствие).

— Не виждам друг подходящ — каза хотелиерката, на която щеше да се наложи да търси сервитьорка за бара, ала тя си даваше сметка, че с полученото злато ще може да затвори хотела и да се махне оттук. — Селяните и пастирите са задружни, някои от тях са женени, а повечето имат деца, които живеят далеч оттук и един ден могат да ни заподозрат, ако се случи нещо с техните родители. Сеньорите Прим е единствената, която може да изчезне, без да остави следи.

От религиозни подбуди — в крайна сметка Исус бе проклел онези, които набеждават невинен човек — свещеникът не искаше да посочи никого. Но знаеше коя е жертвата и трябваше да стори така, че всички да я открият.

— Жителите на Вискос работят от тъмно до тъмно, в студ и в пек. Всеки има задължения, които трябва да изпълнява, включително и това нещастно момиче, което демонът е решил да използва за своите коварни цели. Останали сме малко хора и не можем да си позволим да изгубим още две ръце.

— В такъв случай, отче, нямаме жертва. Трябва да се молим да се появи друг чужденец тази вечер, ала и така би било рисковано, защото той сигурно ще има семейство, което да го търси дори накрай света. Във Вискос всеки чифт ръце работи и печели с много труд хляба, който ни кара пикапът.

— Прави сте — каза свещеникът. — Може би всичко, което сме изживели от снощи досега, е било само илюзия. Всички в това село си имат някой, който ще чувства тяхната липса, и никой няма да се съгласи да посегнат на любимото му същество. Само трима души спят сами.

— Нима предлагате себе си за жертва?

— Бих сторил всичко за доброто на селото.

Останалите петима почувстваха облекчение, осъзнаха изведнъж, че е слънчев съботен ден и няма да има престъпление, а само мъченичество. Напрежението в сакристията изчезна като по чудо и хотелиерката изпита внезапно желание да целуне краката на този светец.

— С изключение на едно — продължи свещеникът. -Вие трябва да убедите всички, че няма да е смъртен грях да бъде убит един божи служител.

— Вие ще обясните това на Вискос! — каза оживено кметът, който вече мислеше какви реформи ще осъществи с парите, каква реклама ще направи в областните вестници, за да привлече нови инвестиции, след като данъците бъдат намалени, как ще доведе туристи, след като субсидира някои подобрения на хотела, как ще нареди да бъде прокаран нов телефонен кабел, който няма да създава проблеми като досегашната система.