Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 58

— Нека аз да взема думата — каза хотелиерката. — В момента размишляваме върху това дали да не приемем предложението на чужденеца и да извършим престъпление.

— Да принесем някого в жертва — каза свещеникът, който познаваше по-добре религиозните ритуали.

Последвалото мълчание показа, че всички са съгласни.

— Само подлеците се крият зад мълчанието. Хайде да се помолим на глас, за да ни чуе Господ и да знае, че правим това заради доброто на Вискос. Застанете на колене!

Всички коленичиха неохотно, знаейки, че е излишно да молят Бог да им опрости един грях, който ще извършат с пълното съзнание за злото, което причиняват.

Спомниха си обаче за деня на опрощението, за Ахав; скоро, когато настъпеше този ден, щяха да обвинят Господ, че е поставил на пътя им изкушение, на което е много трудно да се устои.

Свещеникът ги накара да се молят заедно.

— Господи, Ти каза, че никой не е благ; приеми ни с нашите недостатъци и ни прости с Твоето безкрайно великодушие и с Твоята безкрайна любов. Така както си простил на кръстоносците, които са убивали мюсюлмани, за да си възвърнат Свещената земя на Йерусалим, така както си простил на инквизиторите, които са искали да запазят чистотата на Твоята църква, така както си простил на онези, които Те оскърбиха и Те заковаха на кръста, прости ни за това, че трябва да принесем някого в жертва и да спасим едно селище.

— Нека да пристъпим към практическата страна — каза жената на кмета, ставайки от мястото си. — Кой ще бъде принесен в жертва? И кой ще осъществи жертвоприношението?

— Едно момиче, което толкова подпомагахме и подкрепяхме, докара демона тук — каза земевладелецът, който не твърде отдавна бе спал именно с това момиче и оттогава живееше измъчван от вероятността някой ден то да разкаже на жена му за случилото се. — Така на злото ще противодейства друго зло, а и тя трябва да бъде наказана.

Двама души се съгласиха, като изтъкнаха, че освен това сеньорита Прим е единственият човек в селото, на когото не биха могли да се доверят — понеже се смяташе за различна от останалите и постоянно повтаряше, че някой ден ще се махне оттук.

— Майка й е мъртва. Баба й е мъртва. Никой няма да забележи отсъствието й — съгласи се кметът и така стана третият човек, който одобри идеята.

Жена му обаче беше против.

— Да предположим, че тя знае къде е съкровището; в края на краищата е единственият човек, който го е видял. Освен това можем да й имаме доверие именно поради това, което беше казано тук — тя докара злото и подтикна цялото село да мисли за престъпление. Може да говори каквото си иска; ако останалите хора запазят мълчание, то тогава от едната страна на кантара ще бъдат думите на една девойка с какви ли не проблеми, а от другата — всички ние, които сме постигнали нещо в живота.

Кметът се разколеба, както се случваше всеки път, когато жена му изказваше мнението си.

— Защо искаш да я спасиш, след като не я обичаш?

— Аз разбирам — каза свещеникът. — За да падне вината върху този, който е предизвикал трагедията. Тя ще трябва да носи това бреме до края на дните и нощите си; може би ще свърши като Юда, който предаде Христос и после се самоуби — отчаян и излишен жест, след като вече са създадени всички предпоставки за престъплението.