Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 56

„Никой не е благ“, казва Господ. Никой. Нека да престанем да се преструваме на добри, защото това обижда Бога, и да приемем грешките си; а ако някой ден се наложи да сключим облог с демона, нека си спомним, че Господ, който е на небесата, е сторил същото, за да спаси душата на Своя раб Иов.

Проповедта бе приключила. Свещеникът помоли всички да станат прави и продължи църковната служба. Не се съмняваше, че добре са разбрали посланието му.

— Хайде да тръгваме! Всеки по пътя си, аз с моето златно кюлче, а ти…

— Не с твоето, а с моето златно кюлче — прекъсна я чужденецът.

— Ти трябва само да си събереш нещата и да заминеш. Ако остана без това злато, ще трябва да се върна във Вискос. Ще бъда уволнена или заклеймена от цялото село. Ще помислят, че съм излъгала. Ти не можеш да направиш това с мен, наистина не можеш. Кажи, че съм заслужила тази отплата заради работата, която свърших!

Чужденецът стана и взе няколко горящи клона от огъня.

— Вълкът ще бяга от огъня, нали? Аз отивам във Вискос. Ти направи каквото сметнеш за добре, открадни и избягай, ако искаш, мен това не ме интересува. Имам по-важни неща за вършене.

— Чакай! Не ме оставяй сама тук!

— Тогава ела с мен!

Шантал погледна огъня пред себе си, скалата във формата на У, чужденеца, който се отдалечаваше, отнасяйки със себе си част от огъня. Би могла да направи същото: да извади няколко горящи клона, да изрови златото и да се спусне право в долината; нямаше смисъл да се връща вкъщи, за да вземе спестените си пари, които така грижливо бе пазила. Когато пристигне в града, който се намира в края на долината, ще помоли да оценят кюлчето в някоя банка, ще го продаде, ще си купи дрехи и куфари, ще бъде свободна.

— Чакай! — извика тя на чужденеца, но той продължаваше да върви към Вискос и скоро щеше да се скрие от погледа й.

„Мисли бързо!“ — каза си тя.

Нямаше какво толкова да мисли. Извади няколко клона от огъня, отиде до скалата и отново изрови златото. Взе го в ръка, избърса го с роклята си и за трети път започна да му се любува.

Обзе я паника. Сграбчи сноп съчки от огъня и се затича по пътя, по който бе поел чужденецът, чиято омраза лъхаше през всичките му пори. Бе срещнала два вълка в един и същи ден, единият се боеше от огън, а другият не се боеше от нищо, защото вече бе изгубил всичко, което е било важно за него, и сега се бе втурнал слепешката, за да разруши онова, което е пред него.

Тичаше с всички сили, но не го настигна. По това време той сигурно беше в гората с изгаснала факла и предизвикваше белязания вълк; желанието му да умре беше толкова силно, колкото и желанието му да убива.

Влезе в селото, като се престори, че не е чула Берта, която я викаше, и срещна множеството, излизащо от църквата. Учуди се, че почти цялото село е било на църква. Чужденецът искаше престъпление, а вместо това създаде работа на свещеника; седмицата щеше да е пълна с изповеди и разкаяния, сякаш можеха да заблудят Бог.