Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 53

Шантал се учудваше на собствените си думи. Демонът на чужденеца забеляза, че ангелът на момичето е заблестял по-ярко и нещата коренно са се променили.

„Реагирай!“ — настояваше той пред другия демон.

„В момента реагирам — отвърна той. — Но битката е трудна.“

— При теб проблемът не е точно в Божията справедливост, а във факта, че винаги си избирала да бъдеш жертва на обстоятелствата — каза мъжът. -Познавам много хора, които са в подобно положение.

— Като теб например.

— Не. Аз се разбунтувах срещу нещо, което ми се случи, и изобщо не ме интересува дали хората одобряват поведението ми, или не. При теб е точно обратното, повярвала си в ролята си на безпомощно сираче, на някой, който желае да го приемат на всяка цена; и понеже това невинаги се случва, нуждата да бъдеш обичана се превръща в смътно желание за отмъщение. Дълбоко в себе си ти би искала да бъдеш като останалите жители на Вискос — впрочем дълбоко в себе си всички ние искаме да бъдем като другите. Съдбата обаче ти е отредила друга история.

Шантал поклати глава в знак на несъгласие.

„Направи нещо! — казваше демонът на Шантал на своя събрат. — Макар и тя да казва «не», душата й започва да разбира и да се съгласява.“

Демонът на чужденеца се чувстваше безкрайно унижен, защото новодошлият бе забелязал, че той не е достатъчно силен, за да накара човека да замълчи.

„Това са празни приказки — отговори той. — Нека да ги оставим да говорят, после самият живот ще ги накара да действат по съвсем друг начин.“

— Не исках да те прекъсвам — продължи чужденецът. — Довърши, моля те, онова, което бе започнала да говориш за справедливостта на Господ!

Шантал бе доволна, че повече не се налага да слуша неща, които не иска да чуе.

— Не знам дали има смисъл. Но ти сигурно си забелязал, че хората от Вискос не са много религиозни, въпреки че в селото има църква както във всички селища от областта. И това е заради Ахав, който, въпреки че бил покръстен от свети Савин, имал сериозни съмнения относно влиянието на свещениците; тъй като повечето от първите жители на селището били бандити, той смятал, че единственото, което постигали свещениците с техните заплахи за вечни мъчения, било да ги върнат обратно към престъпленията. Хора, които няма какво да губят, никога не се замислят за вечния живот.

Още с пристигането на първия свещеник Ахав усетил опасността. За да я предотврати, той настоял да бъде въведено нещо, което бил научил от евреите: денят на опрощението. Само че решил да създаде свой ритуал.

Веднъж годишно жителите на Вискос се затваряли вкъщи и правели два списъка. После се обръщали към най-високата планина и издигали първия списък към небесата.

„Ето, Господи, моите прегрешения пред теб — казвали те и изчитали списъка от грехове, които били извършили. Измами в търговията, прелюбодеяния, несправедливости и други подобни неща. — Много съм съгрешил и Те моля да ми простиш обидата, която съм Ти нанесъл.“

После — именно в това било нововъведението на Ахав — селяните изваждали от джоба си втория списък, издигали и него към небето, като продължавали да гледат към същата планина. И казвали приблизително следното: „Но ето, Господи, и списъка на Твоите прегрешения спрямо мен: накара ме да работя повече, отколкото трябва, дъщеря ми се разболя въпреки молитвите ми, стараех се да бъда честен, а ме ограбиха, понесох прекалено много страдания.“