Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 55
Паулу Коелю
Дълги години размишлявах върху този малък откъс, опитвайки се да разбера какво е казал нашият Господ Бог: нима Той не е добър? Нима целокупното християнство с неговата идея за милосърдие се основава на заповедите на някой, който смята себе си за лош? Докато накрая разбрах: Христос в оня момент е имал предвид човешката си природа; бидейки човек, той е лош. Бидейки Бог, той е добър.
Свещеникът замълча и изчака вярващите да проумеят посланието. Лъжеше и самия себе си: все още не можеше да разбере думите на Христос: та нали ако е лош като човек, то думите и делата му също ще бъдат лоши! Но това бе теологически спор и в момента не стоеше на преден план; важното бе неговото обяснение да е убедително.
— Днес няма да се разпростирам много. Искам всички вие да разберете, че след като сме човешки същества, трябва да приемем, че по природа сме низши, покварени и не сме осъдени на вечни мъки само защото Исус се е пожертвал, за да спаси човечеството. Повтарям: саможертвата на Божия Син ни е спасила. Саможертвата на един-единствен човек.
Искам да завърша тази проповед, като ви припомня началото на една от свещените книги, от които е съставена Библията, Книгата на Иова. Господ седял на небесния си трон и разговарял със Сатаната. Питал го къде е бил и демонът отговорил: "Ходих по земята и я обходих".
„Обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Видя ли колко е богоязлив и как принася всички всесъжения?“
Демонът се разсмял и изтъкнал следния довод: „В края на краищата Иов има всичко, защо тогава да не е богоязлив и да не принася всесъжения? Отнеми му всичко, което си му дал, и ще видим дали ще продължава да слави Господа“, предизвикал го демонът.
Бог приел облога. Години наред наказвал оня, който най-много Го обичал. Иов бил изправен пред някаква власт, която не можел да разбере, но предполагал, че е Страшният съд, и която му отнела добитъка, убила децата му, покрила тялото му с рани. Докато накрая след всички тези страдания Иов се разбунтувал и започнал да богохулства. И едва тогава Господ му върнал всичко, което му бил отнел.
От години сме свидетели на упадъка на това село; мисля си сега дали това не е в резултат на някакво Божие наказание, точно защото винаги сме приемали безропотно всичко, което ни е било давано, сякаш заслужаваме да изгубим мястото, където живеем, полята, където отглеждаме житото и овцете, къщите, които са били издигнати благодарение на мечтите на нашите прадеди. Дали не е дошъл моментът да се разбунтуваме? И ако Господ е накарал Иов да стори това, дали не иска и от нас да сторим същото?
Защо Господ е принудил Иов да направи това? За да докаже, че Иов е лош по природа и всичко, което Той му е дал, е било от милост, а не заради доброто му поведение. Ние съгрешаваме поради суетата, която ни кара да се смятаме за много добри — оттам идва и наказанието, което трябва да изстрадаме. Господ приел облога с демона и — на пръв поглед — извършил несправедливост. Спомнете си:
