Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 44

Мъжът й я помоли да внимава и да не дава толкова много съвети на момичето, защото никой не знае докъде ще доведе всичко това.

Берта се изненада, понеже мислеше, че мъртвите знаят всичко — та нали той самият я бе предупредил, че опасността е наблизо. Може би вече беше остарял твърде много и започваше да си създава и други мании освен желанието да яде супа с точно определена лъжица.

Мъжът й й каза, че не той, а тя е остаряла, защото възрастта на мъртвите не се променя. И макар те да знаели неща, които не са известни на живите, им трябвало доста време, за да бъдат допуснати до мястото, където живеят висшите ангели; той бил от скорошните мъртъвци (не бяха минали и петнайсет години, откакто бе починал) и имало още много неща, които предстояло да научи, въпреки че и сега можел доста да помогне.

Берта попита дали мястото, където живеят висшите ангели, е по-привлекателно и уютно. Мъжът й каза да престане с шегите и да съхрани енергията си за спасяването на Вискос. Не че беше много заинтересован от това — в края на краищата вече бе мъртъв, все още никой не бе разговарял с него за прераждането (ако и да беше дочул няколко разговора за тази възможност), но дори и то наистина да съществува, той би искал да се прероди на някое непознато място. Би желал обаче жена му да изживее в спокойствие и уют дните си на земята.

„Не се безпокой“, помисли си Берта. Мъжът й обаче не прие нейната заръка; искаше на всяка цена тя да направи нещо. Ако Злото победи дори в такова малко и затънтено село от три улици, площад и църква, то може да зарази долината, областта, страната, континента, моретата, целия свят.

Въпреки че във Вискос живееха само 281 души, от които Шантал бе най-младата, а Берта най-възрастната, селото бе управлявано от пет-шест човека: съдържателката на хотела, която отговаряше за удобството на туристите, свещеникът, който отговаряше за душите, кметът, който отговаряше за законите за лова, жената на кмета, която отговаряше за кмета и за неговите решения, ковачът, който бе ухапан от белязания вълк, ала бе оживял, и собственикът на повечето от земите около селото. Впрочем именно той бе забранил построяването на детския парк с далечната надежда, че Вискос ще се разрасне, а избраното място бе идеално за построяване на луксозна къща.

Останалите жители на Вискос не се интересуваха от онова, което се случваше или не се случваше в селото, тъй като бяха заети с грижите по овцете, житото и семействата си. Ходеха в бара на хотела и на литургия, спазваха законите, поправяха инструментите си в ковачницата и понякога купуваха земя. Земевладелецът никога не посещаваше бара; бе научил историята от прислужницата си, която се бе оказала там онази вечер и си бе тръгнала превъзбудена, коментирайки с приятелките си и с господаря си, че гостът на хотела сигурно е много богат човек, но, кой знае, може би има син, който се опитва да го накара да му даде част от богатството. Разтревожен за бъдещето си — или по-скоро от факта, че историята на сеньорита Прим може да се разчуе и да прогони ловците и туристите, — той бе свикал извънредно събрание. И докато Шантал се отправяше към гората, чужденецът предприемаше тайнствените си разходки, а Берта обсъждаше с мъжа си дали да се опита да спаси селото, или не, групата се събираше в сакристията на малката църква.