Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 35

— Това злато ще бъде на Вискос, ако през следващите три дни тук някой бъде намерен убит. Ако никой не умре, чужденецът ще си замине и ще отнесе съкровището си. Това е. Казах всичко, което имах за казване, издигнах отново бесилката на площада. Само че този път тя не е там, за да бъде избягнато едно престъпление, а за да увисне на нея някой невинен, чието принасяме в жертва да помогне на селото да процъфти.

За трети път хората се обърнаха към чужденеца; той отново кимна.

— Това момиче умее да разказва истории — каза той, като изключи касетофона и го прибра в джоба си.

Шантал отиде на мивката и започна да мие чашите. Времето сякаш бе спряло във Вискос; никой нищо не казваше. Чуваше се само шумът от течащата вода, звънтенето на стъклото при допира му с мрамора и далечният вятър, брулещ голите клони на дърветата. Кметът наруши мълчанието.

— Ще извикаме полиция.

— Направете го — каза чужденецът. — Записал съм всичко на касетата. Единствените ми думи са: „Това момиче умее да разказва истории.“

— Ако обичате, качете се в стаята си, съберете си нещата и веднага напуснете селото — разпореди се хотелиерката.

— Платил съм за една седмица и ще стоя една седмица. Дори и ако се наложи да извикам полиция.

— Не ви ли е хрумвало, че убитият може да бъдете вие самият?

— Хрумвало ми е, разбира се. Но това за мен е без значение. В такъв случай обаче вие ще извършите престъпление, но няма да получите обещаното възнаграждение.

Посетителите на бара започнаха да се разотиват, като най-напред си тръгнаха по-младите, а после и по-възрастните. Останаха само Шантал и чужденецът.

Тя си взе чантата, облече си палтото и на излизане се обърна към него.

— Ти си човек, който много е страдал и иска да си отмъсти — каза му тя. — Сърцето ти е мъртво, в душата ти няма светлина. Демонът, който върви до теб, се усмихва, защото те е накарал да участваш в една игра, чиито правила определя той.

— Благодаря ти, че стори това, за което те помолих. А също и за интересната и вярна история за бесилката.

— В гората ти каза, че искаш да си отговориш на някои въпроси, но по начина, по който си построил плана си, единствено Злото ще бъде възнаградено; ако никой не бъде намерен убит, Доброто няма да получи нищо друго освен похвала. А както знаеш, с похвали не се хранят гладни гърла, нито се възстановяват западнали села. Ти искаш не да си отговориш на някакъв въпрос, а да получиш потвърждение на нещо, в което отчаяно желаеш да вярваш: че всички са лоши.

Погледът на чужденеца се промени и Шантал разбра.

— Ако всички са лоши, това обяснява трагедията, която си преживял — продължи тя. — По-лесно ще ти бъде да приемеш загубата на жена си и двете си деца. Но ако съществуват и добри хора, тогава животът ти ще стане непоносим, макар че твърдиш обратното; защото съдбата те е хванала в капан, а ти знаеш, че не си го заслужил. Не светлината е тази, която ти искаш да възтържествува, а сигурността, че освен мрака не съществува нищо друго.

— Какво целиш с това? — Гласът му издаваше едва сдържано раздразнение.