Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 22

Паулу Коелю

Девойката изпита облекчение. Белязан или не, някакъв вълк бе вил през онази нощ и поне още един човек освен нея го бе чул.

— Това село никога няма да се промени — отвърна тя. -Сменят се само сезоните и сега е ред на зимата.

— Не е това. Пристигането на чужденеца е.

— Но какво общо има с Вискос пристигането на чужденеца?

— По цял ден наблюдавам природата. Някои мислят, че е загуба на време, но за мен това беше единственият начин да преживея загубата на онзи, когото толкова обичах. Виждам как сезоните отминават, листата на дърветата скапват, после се появяват отново. Но от време на време някое природно явление предизвиква безвъзвратни промени. Разказвали са ми, че планините около нас са се появили след земетресение, станало преди хиляди години.

Момичето кимна; същото им бяха казали и в училище.

— С една дума, нищо не се повтаря такова, каквото е било преди. Страх ме е, че сега ще стане точно така.

На Шантал й се прииска да разкаже историята със златото, защото подозираше, че старицата знае нещо, но я премълча.

— Мисля си за Ахав, нашия велик реформатор, нашия герой, благословен от свети Савин.

— Защо точно за Ахав?

— Защото е разбрал, че някоя маловажна постъпка, дори да е резултат от добри намерения, може да унищожи всичко. Разказват, че след като донесъл мир в селището, отстранил закоравелите престъпници и модернизирал селското стопанство и търговията във Вискос, една вечер събрал приятелите си, за да ги нагости с вкусно месо. В един момент забелязал, че солта свършила. Тогава Ахав повикал сина си и му казал: „Върви в селото и купи сол. Но плати за нея точно толкова, колкото струва: ни повече, ни по-малко.“ Синът му се изненадал: „Разбирам, че не трябва да я купя скъпо, тате. Но ако мога да се спазаря, защо да не спестя малко пари?“ „В един голям град това е за препоръчване. Но ако това започне да се случва в село като нашето, то ще загине.“ Синът излязъл, без да задава повече въпроси. Гостите обаче, които присъствали на разговора, поискали да узнаят защо солта не трябва да се купува на по-ниска цена и Ахав отговорил: „Този, който продава сол, като подбива цената, сигурно го прави, защото отчаяно се нуждае от пари. А онзи, който се възползва от това положение, показва неуважение към потта и борбата на човек, който се е трудил, за да произведе нещо.“ „Но това е твърде малко, за да може да унищожи цяло едно село.“ „И след създаването на света несправедливостта била съвсем малко. Но всеки новопоявил се на земята човек добавял към нея по нещо, като си мислел, че не е кой знае какво, и вижте докъде сме стигнали сега.“

— Като чужденеца например — каза Шантал, надявайки се да разбере дали и Берта е разговаряла с него. Но старицата нищо не отвърна. — Не знам защо Ахав толкова много е искал да спаси Вискос — продължи момичето. -По- рано е бил средище на престъпници, а сега е селище на страхливци.

Старицата със сигурност знаеше нещо. Оставаше Шантал да разбере дали самият чужденец й го е казал.