Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 24

— Време е да си вървя — каза Шантал. — Трябва да свърша някои неща, преди да отида на работа.

Берта й пожела приятен следобед и я изпрати с поглед, докато момичето не се скри в уличката, която минаваше край църквата. Годините, които бе прекарала седнала пред вратата, загледана в планините и облаците или разговаряйки мислено с починалия си съпруг, я бяха научили „да вижда“ хората. Речникът й беше ограничен, не успяваше да намери една или друга дума, за да опише многобройните впечатления, които другите оставяха у нея, но се случваше така, че съзираше скритото в другите, отгатваше чувствата им.

Всичко започна на погребението на нейната голяма и единствена любов; докато плачеше, едно дете до нея — синът на един от жителите на Вискос, който днес беше зрял мъж и живееше на хиляди километри оттук — я попита защо е тъжна.

Берта не искаше да плаши детето с думи за смърт и сбогуване; каза му само, че мъжът й е отпътувал и сигурно ще мине много време, докато се завърне във Вискос.

„Струва ми се, че ви е излъгал — отговори момчето. -Току-що го видях скрит зад един гроб. Усмихваше се и държеше в ръка супена лъжица.“

Майката на момчето чу думите му и го смъмри. „На децата все им се привиждат разни неща“, каза тя, молейки за извинение. Берта обаче веднага престана да плаче и погледна в указаната от детето посока; мъжът й имаше манията да яде супа само с определена лъжица, нещо, което много я дразнеше — защото всички лъжици са еднакви и побират едно и също количество супа, — но той държеше да използва точно тази. Берта никога и на никого не бе разказвала тази история, защото се боеше да не би да помислят мъжа й за луд.

Момчето обаче наистина бе видяло мъжа й; доказателство за това беше лъжицата. Децата „виждаха“ разни неща. Тя реши, че също ще се научи „да вижда“, защото искаше да разговаря с него, да си го върне — дори и той да бъде като призрак.

Отначало се затваряше вкъщи и рядко излизаше, надявайки се той да се появи пред нея. Един прекрасен ден някакво предчувствие я накара да излезе пред вратата на къщата и да започне да наблюдава другите. Разбра, че мъжът й желае нейният живот да се разведри и тя да взема по-голямо участие в онова, което става в селото.

Берта извади стола си пред къщата и се загледа в планината; по улиците на Вискос нямаше много хора, но в същия ден, когато излезе навън, една нейна съседка се върна от близкото село и каза, че на панаира продават много евтино прибори за храна, и то качествени, и извади от джоба си една лъжица, за да потвърди думите си.

Берта си даде сметка, че никога няма да види отново мъжа си, но той бе поискал от нея да стои там и да наблюдава селото; и тя се съгласи. С течение на времето бе започнала да усеща нечие присъствие от лявата си страна и бе сигурна, че той е до нея: правеше й компания и я закриляше от опасности, освен че я учеше да вижда неща, които другите не разбираха, например очертанията на облаците, които винаги носеха някакво послание. Натъжаваше се, когато се опитваше да го види в лице, защото тогава силуетът изчезваше; скоро обаче забеляза, че би могла да разговаря с него, като използва интуицията си, и те започнаха да обсъждат всякакви теми.