Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 15

Всеки ден бе ден на очакване. Всяка нощ бе нощ, в която би могъл да се появи някой, който да я оцени. Всеки мъж в леглото й бе надеждата, че ще тръгне на другата сутрин и никога повече няма да види тези три улици, каменните къщи, покривите от шистови плочи, църквата с гробището до нея, хотела с екологично чистите му продукти, за чието производство бяха необходими месеци, а се продаваха на същата цена като фабричните.

Веднъж й бе минало през ума, че келтите, древните обитатели на това селище, са скрили тук голямо съкровище и именно тя ще го открие. Наистина, от всички нейни мечти тази беше най-абсурдната, най-невероятната. Сега стоеше тук, със златното кюлче в ръце — съкровището, в което никога не бе вярвала, окончателното избавление.

Обзе я паника: за пръв път досега късметът й се усмихваше, но можеше да го изпусне още същия този следобед. А ако чужденецът промени намерението си? Ако реши да потърси друго селище, в което би могъл да срещне жена, много по-склонна да му помогне да осъществи плана си? А не би ли могла да се изправи, да се върне в стаята си, да вземе в един куфар малкото си вещи и чисто и просто да замине?

Представи си как ще слезе по стръмната пътека, как ще спре някоя кола на автостоп на пътя под селото, а през това време чужденецът ще прави поредната си сутрешна разходка и ще открие, че златото му е откраднато. Тя ще пътува към най-близкия град, а той ще се върне в хотела, за да повика полицията.

Шантал ще благодари на човека, качил я на автостоп, и ще отиде право на гишето на автогарата, за да си купи билет до някое далечно място; в този момент двама полицаи ще се приближат и учтиво ще я помолят да отвори куфара си. Като видят съдържанието, любезността им ще се изпари; тъкмо тя е жената, която търсят и за която са им се обадили преди три часа.

В полицейското управление Шантал ще трябва да избира между две неща: да каже истината, в която никой няма да повярва, или да твърди, че е видяла разровената пръст, решила е да копае и е намерила златото. Веднъж някакъв иманяр — който също търсеше нещо, скрито от келтите, — бе прекарал нощта в леглото й. Бе й казал, че законите на страната са ясни: човек има право на всичко, което открие, въпреки че е принуден да регистрира в някакъв отдел определени предмети с историческа стойност. Но това златно кюлче нямаше никаква историческа стойност, бе ново, с щемпел, печати и гравирани цифри. Полицията ще разпита мъжа. Той няма да може да докаже, че тя е влязла в стаята му и е откраднала нещо, което му принадлежи. Ще трябва да избират между неговите и нейните думи, но той сигурно е много могъщ и има връзки с високопоставени хора, така че ще победи. Шантал обаче ще поиска полицията да изследва кюлчето и ще открият, че тя казва истината: по метала има следи от пръст.

Междувременно историята ще стигне до Вискос и жителите му — от ревност или завист — ще започнат да се съмняват в момичето, ще започнат да разпространяват слуховете, че тя спи с някои от гостите на хотела; може би обирът е бил извършен, докато чужденецът е спял.