Читать «Демонът и сеньорита Прим» онлайн - страница 16

Случаят ще приключи трагично: златното кюлче ще бъде конфискувано, докато правосъдието се произнесе по случая, а тя отново ще вземе кола на автостоп и ще се върне във Вискос опозорена, съсипана. Ще се превърне в повод за клюки, които ще траят няколко поколения, докато бъдат забравени. По-късно ще открие, че съдебните процеси никога не водят до нищо, че за адвокатите трябват много пари, които тя няма, и накрая ще се откаже от процеса.

В резултат на всичко това няма да спечели нито пари, нито репутация. Имаше и друга версия: чужденецът да й е казал истината. Ако Шантал открадне златото и замине завинаги, няма ли да спаси селото от по-голямо нещастие? Но дори преди да излезе от къщи и да се отправи към планината, тя вече знаеше, че е неспособна на тази стъпка. Защо толкова се страхуваше точно в този момент, когато би могла коренно да промени живота си? В края на краищата нима не спеше само с мъжете, които й харесваха, нима понякога не се държеше така, че да накара чужденците да й оставят по-голям бакшиш? Нима не лъжеше от време на време? Нима не завиждаше на старите си приятели, които се появяваха в селото само по новогодишните празници, за да видят семействата си?

Стисна здраво златото, стана, почувства се безпомощна и отчаяна и отново го зарови в дупката. Не беше способна да го стори и това не се дължеше на факта, че е честна или не, а на страха, който изпитваше. Току-що си бе дала сметка, че има две неща, които пречат на човек да осъществи мечтите си: да мисли, че са невъзможни, или внезапен обрат на съдбата да ги направи възможни тогава, когато най-малко е очаквал. Защото в този миг започва да се страхува от пътя, който ще го изведе неизвестно къде, от живота, пълен с незнайни предизвикателства, и от възможността нещата, с които е свикнал, да изчезнат завинаги.

Хората искат да променят всичко и в същото време желаят нещата да продължат както преди. Шантал не бе съвсем наясно защо е така, но именно това се случваше с нея сега. Може би вече беше прекалено обвързана с Вискос, свикнала с поражението си и всеки шанс за победа би бил твърде тежко бреме за нея.

Сигурна беше, че на чужденеца му е омръзнало мълчанието й и скоро — може би същия този следобед — самият той ще реши да избере някой друг. Беше прекалено страхлива, за да промени съдбата си.

Ръцете, които бяха докоснали златото, сега пак трябваше да хванат метлата, гъбата и парцала за чистене. Шантал обърна гръб на съкровището и тръгна към селото, където съдържателката на хотела я чакаше с известно раздразнение, тъй като момичето бе обещало да изчисти бара преди единственият гост на хотела да се събуди.

Страхът на Шантал не се потвърди: чужденецът не си замина. Същата вечер тя го видя в бара, по-очарователен отвсякога, да разказва истории, които може би не бяха съвсем истински, но поне във въображението си той ги бе изживял пълноценно. И отново погледите им се срещнаха безучастно, когато той дойде да плати питиетата, с които черпеше посетителите.