Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 66

— Виждам, че разглеждате фамилната ни гробница.

— Да, тя е великолепна.

— Ако подобно нещо може да бъде наречено така. Често идвам тук — тихо промълви тя. — Обичам да нося цветя на Алис.

— А, така ли? — прошепнах аз.

— Предполагам, че вече сте разгледали гробницата на Тремелин?

— Още не съм.

— Тя е ей там. Елате, ще ви я покажа. Запрепъвах се във високата трева, следвайки Селестин към гробницата на Тремелинови, която по великолепие не отстъпваше на вечното жилище на Нанзълок.

Върху конзола от черен мрамор бе поставена висока ваза с хризантеми, прилични на виолетови звезди.

— Току-що ги донесох — рече Селестин. — Това са любимите й цветя.

Устните й трепереха, като че ли всеки момент щеше да избухне в ридания.

Погледнах към смъртната дата на Алис — беше същата, на която бе умрял и Джефри Нанзълок.

— Ще трябва вече да се прибирам — рекох аз.

Тя кимна. Бе прекалено разстроена и вероятно не бе в състояние да говори. Помислих си, че тя е обичала Алис най-много от всички.

На върха на езика ми бе да й разкажа за дневника, ала се разколебах. Споменът за изживения предишната нощ срам все още ми пареше. Не биваше да забравям, че не съм нищо повече от обикновена гувернантка. Какво право имах да се намесвам в живота на господарите си?

Сбогувах се с нея и се отправих към замъка. Хвърлих поглед назад и видях, че Селестин е коленичила пред гробницата, покрила е лицето си с ръце, а раменете й се разтърсват от ридания.

Щом се прибрах в стаята си, начаса измъкнах дневника на Алис. На 16 юли миналата година, един ден преди предполагаемото й бягство с Джефри Нанзълок, тя е отбелязала в дневника си, че ако брошката й не пристигне до следващата сутрин, ще трябва сама да си я вземе от бижутера, тъй като искала да я носи на вечерята, насрочена за 18 юли.

Тази записка не подхождаше на жена, която е възнамерявала да избяга с любовника си.

Усещах, че в ръцете си държа убедително доказателство, че тялото, намерено заедно с трупа на Джефри Нанзълок, не е било на Алис.

Отново започна да ме гризе въпросът какво всъщност се е случило с нея? Къде се намираше Алис, щом не почиваше в гробницата от черен мрамор?

5

Чувствах, че съм открила важен ключ за разгадаване на тайната, но това не ми помогна много. Всеки ден се събуждах, обладана от трескаво очакване, ала дните монотонно се нижеха един подир друг. Често размишлявах какво да предприема. Чудех се дали да не отида при Конън Тремелин и да му разкажа, че съм видяла дневника на жена му, в който изобщо не се споменава за бягство.

Сетне си казах, че не мога да му имам доверие. Той всяваше странно безпокойство у мене. Често си задавах въпроса: ако Алис не е била във влака, а я е сполетяло нещо друго, кой би могъл да знае истината? Дали това не е Конън Тремелин?

Бих могла да обсъдя въпроса с Питър Нанзълок, ала той ми се струваше твърде лекомислен — все гледаше да обърне разговора на флирт.

Сестра му също ми се виждаше подходяща. Знаех, че е била много привързана към Алис; сигурно са били големи приятелки. Селестин беше човекът, на когото можех да се доверя. И все пак се колебаех. Тя принадлежеше към онзи свят, чиито граници нямах право да престъпвам — това ми бе показвано неведнъж. Не подхождаше на една обикновена гувернантка да задава неудобни въпроси.