Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 64

Здравият разум отново заговори в мен: Що за въодушевление? Защо пък ще бъдеш чак толкова злочеста, ако напуснеш замъка?

Имах готов отговор: Защото тук се крие някаква тайна, която искам да разгадая. Защото искам да помогна на двете клети деца: Алвиън и Джилифлауър.

Може би това не беше единствената причина. Май се интересувах и от господаря повече от необходимото.

Ако бях по-мъдра и опитна, щях да разпозная предвестниците на наближаващата опасност. Но не бях мъдра — жени в моето положение обикновено не притежават това качество.

Този ден проведохме урока по езда както обикновено. Всичко мина добре, единствената разлика бе, че носех новия костюм. Той се състоеше от плътно прилепнала рокля от лек вълнен плат и сако с почти мъжка кройка.

Радвах се, че у Алвиън не се забелязваше и следа от страх след преживяната предишния ден злополука. Казах й, че след няколко дни ще започнем да се упражняваме в прескачане на препятствия.

Щом се прибрахме вкъщи, аз се отправих към стаята си, за да се преоблека за чая.

Докато събличах сакото, си спомних за уплахата, която костюмът на Алис бе предизвикал у мен през изминалата нощ, и се надсмях над себе си. Този ден бях в прекрасно настроение. С известни усилия свалих роклята (Алис е била по-слаба от мен), облякох сивите си гувернантски одежди — леля Аделаид все ми напомняше, че не бива да нося всеки ден една и съща рокля — и понечих да закача костюма в гардероба, когато напипах нещо твърдо в джоба на сакото.

Мушнах изненадано ръката си в джоба. Сигурна бях, че преди малко там нямаше нищо.

Джобът наистина бе празен, но между плата и копринената подплата бе скрито нещо. Опънах сакото на леглото и бързо намерих тайния джоб. Трескаво го разкопчах и измъкнах малък дневник.

Сърцето ми щеше да се пръсне — бях се натъкнала на невероятно откритие.

За миг се поколебах, но не устоях на изкушението и бързо разлистих страниците. Може би след секунди щях да разгадая тайната на Алис.

На първата страница с детски почерк бе изписано „Алис Тремелин“. Погледнах датата. Беше миналата година — значи Алис бе водила този дневник през последната година от живота си.

Бързо запрелиствах страниците. Надявах се да попадна на важно доказателство, но лека-полека ме обзе разочарование. Алис бе записвала най-вече срещите и ангажиментите си. Дневникът й нямаше да ми помогне да я опозная по-добре.

Погледът ми скачаше по лаконичните записки: „Чай в Маунт Уидън“, „Вечеря у Трилендърс“, „К. в Пензънс“, „К. се върна“.

Все пак тези думи бяха изписани собственоръчно от Алис. Само този факт бе достатъчен да предизвика вълнение у мен.

Достигнах до бележките, направени през юли миналата година. С дата 14 юли бе отбелязано: „Треслин и Трилендърс на вечеря в М. М.“, „Шивачката — синята рокля“, „Да говоря с Полгри за цветята“, „Да изпратя Джили при шивачката“, „Да заведа Алвиън на проба“, „Ако бижутерът не изпрати брошката до 16-и, да го посетя“. Срещу датата 16 юли пишеше: „Утре сутринта да взема брошката. Трябва ми за вечерята у Трилендърс на 18-и.“