Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 67

Най-лесно можех да споделя опасенията си с г-жа Полгри, ала някак си се боях. Лъжиците с уиски и отношението й към Джили не ми излизаха от главата.

Така че реших на първо време да запазя подозренията си за себе си. Дойде октомври. Смяната на сезоните бе приказно красива в този край фучащият югозападен вятър бе топъл и влажен, в полъха му се долавяше уханието на екзотични подправки. Никога не бях виждала толкова много паяжини. Те се стелеха по плетищата като някаква дантела, обсипана с диаманти. Напечеше ли слънце, ставаше топло като през юни.

— В Корнуол лятото трае дълго — казваше Тапърти. Откъм морето на вълма се носеше мъгла и обгръщаше каменния замък. Понякога внушителният му силует изобщо не можеше да бъде различен от пристанището, разположено в южната част на имението. Чайките пищяха пронизително и меланхолично, сякаш искаха да ни напомнят, че животът е изпълнен с печал. От влагата хортензиите цъфтяха буйно в синьо, розово и жълто — мислех си, че такова пищно великолепие от багри може да вирее само в парник.

Розите също цъфтяха, а с тях и обичките.

Един ден слязох до селото и забелязах пред черквата табела, която оповестяваше, че конните състезания ще се състоят на 1 ноември.

Веднага щом се прибрах, съобщих на Алвиън. Много се радвах, че тя все още гореше от желание да участва в състезанията. Опасявах се, че с наближаването на събитието страхът й може да се възвърне.

— Остават още три седмици — й казах. — Ще трябва да се упражняваме усърдно.

Тя охотно се съгласи.

Предложих й да яздим по един час и сутрин, и следобед. Алвиън гореше от желание да започнем час по-скоро.

— Ще видя какво мога да направя — обещах й аз.

Конън Тремелин беше в Пензънс. Открих съвсем случайно, че е заминал. Кити ми каза една вечер, като ми донесе водата.

— Господарят замина следобеда. Май шъ отсъства цяла седмица.

— Надявам се, че ще се върне за конните състезания.

— О, сигурно. Той шъ е съдия.

Поведението на Тремелин ме дразнеше. Не че исках от него да ми съобщи за заминаването си, но поне можеше да се сбогува с дъщеря си.

Мислих доста по въпроса и усетих как у мен се поражда съмнение дали той наистина е заминал за Пензънс. Чудех се дали лейди Треслин си е вкъщи или пък е решила внезапно да навести някой роднина.

Какво ти става? — налегнаха ме угризения. Що за мисли са това? Не разполагаш с никакви доказателства!

Реших да не размишлявам повече за отсъствието на Конън Тремелин и това ми донесе облекчение, а и се чувствах по-спокойна при мисълта, че господарят не си е вкъщи. Не беше нужно Да заключвам вратата си, ала все пак го правех заради дъщерите на Тапърти. Не исках да разберат, че се заключвам, защото ме е страх от господаря — момичетата бяха необразовани, но не им липсваше проницателност.

— Сега — казах на Алвиън — ще започнем да се готвим усърдно за състезанието.