Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 68

Набавих програмата. Бяха предвидени две състезания по скок за възрастовата група на Алвиън. Реших, че тя трябва да участва в по-лесното, защото там имаше по-голям шанс да спечели награда а нали всъщност искахме тя да победи и да изненада баща си.

— Госпожице, я погледнете това — ми каза момичето. — Защо не участвате и вие?

— Разбира се, че няма да участвам.

— Но защо?

— Мило дете, моята роля е да те обучавам, а не да се записвам за състезания.

Алвиън ме погледна дяволито.

— Аз ще ви запиша, защото ще спечелите. Никой не може да язди като вас. Моля ви се, госпожице!

Очите й излъчваха свенлива гордост, която ми достави истинска наслада. Ученичката ми се гордееше с мен и желаеше от сърце да победя.

В края на краищата, защо не? В тези състезания няма социални ограничения, нали?

Прибягнах до дежурната фраза, с която слагах край на неудобните спорове:

— Ще видим.

Един следобед яздехме близо до Маунт Уидън и срещнахме Питър Нанзълок. Той яздеше великолепна дореста кобила, при вида на която в очите ми пламна завист.

Нанзълок се приближи в галоп до нас, изправи се в седлото, предвзето свали шапката си и се поклони дълбоко.

Алвиън се разсмя от удоволствие.

— Добра среща, скъпи дами — извика той. — На гости ли ни идвате?

— Не — отвърнах аз.

— Колко нелюбезно! Все пак, щом сте дошли дотук, ви каня на чай.

Понечих да откажа, когато Алвиън извика:

— Нека да отидем, госпожице. Да, чичо Питър, ще дойдем.

— Все се надявах, че ще ни посетите по-рано — укоризнено рече той.

— Не сме получили покана — напомних му аз.

— Защото сте винаги добре дошли в Маунт Уидън. Казвал съм ви го неведнъж.

Той обърна кобилата си и рамо до рамо се отправихме към имението. Нанзълок улови погледа ми, отправен към кобилата.

— Харесвате ли я?

— Тя е истинска красавица.

— Да, нали си красавица, скъпа Джасинт?

— Джасинт. Значи така й е името.

— Да, прекрасно име за прекрасно създание. Тя е бърза като вятъра. Струва колкото четири тромави кранти като тази, която яздите, г-це Лий.

— Тромава стара кранта ли? Но това е нелепо! Дайън е прекрасен кон!

— Моля? Не мислите ли, че бедното създание е видяло и по-добри дни? Конън можеше да ви даде нещо по-свястно от стария Дайън!

— Изобщо не е ставало дума татко да й дава кон за езда! — Алвиън разпалено защити баща си. — Той не знае кои коне яздим, нали, госпожице! Тапърти ни даде тези.

— Бедната г-ца Лий! Тя заслужава достоен за нея кон! Г-це Лий, бих желал да пояздите малко Джасинт, преди да си тръгнете. Тя бързо ще ви припомни какво е истински кон.

— О — небрежно подметнах аз, — ние се радваме и на това, с което разполагаме. Конете ни служат за целта, а тя е да науча Алвиън да язди.

— Ние се упражняваме за състезанията — добави момичето. — Аз ще участвам в скоковете, но моля ви, не казвайте на татко — това е изненада. •

Питър постави пръст на устните си.

— Обещавам, че ще запазя тайната ви.

— И госпожицата ще участва. Аз я убедих!

— Тя ще победи! — извика Нанзълок. — Обзалагам се!

— Не съм много сигурна — уклончиво отвърнах аз. — Това е хрумване на Алвиън.

Трябва да участвате, госпожице — разпалено извика детето. — Настоявам!