Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 68
Виктория Холт
Набавих програмата. Бяха предвидени две състезания по скок за възрастовата група на Алвиън. Реших, че тя трябва да участва в по-лесното, защото там имаше по-голям шанс да спечели награда а нали всъщност искахме тя да победи и да изненада баща си.
— Госпожице, я погледнете това — ми каза момичето. — Защо не участвате и вие?
— Разбира се, че няма да участвам.
— Но защо?
— Мило дете, моята роля е да те обучавам, а не да се записвам за състезания.
Алвиън ме погледна дяволито.
— Аз ще ви запиша, защото ще спечелите. Никой не може да язди като вас. Моля ви се, госпожице!
Очите й излъчваха свенлива гордост, която ми достави истинска наслада. Ученичката ми се гордееше с мен и желаеше от сърце да победя.
В края на краищата, защо не? В тези състезания няма социални ограничения, нали?
Прибягнах до дежурната фраза, с която слагах край на неудобните спорове:
— Ще видим.
Един следобед яздехме близо до Маунт Уидън и срещнахме Питър Нанзълок. Той яздеше великолепна дореста кобила, при вида на която в очите ми пламна завист.
Нанзълок се приближи в галоп до нас, изправи се в седлото, предвзето свали шапката си и се поклони дълбоко.
Алвиън се разсмя от удоволствие.
— Добра среща, скъпи дами — извика той. — На гости ли ни идвате?
— Не — отвърнах аз.
— Колко нелюбезно! Все пак, щом сте дошли дотук, ви каня на чай.
Понечих да откажа, когато Алвиън извика:
— Нека да отидем, госпожице. Да, чичо Питър, ще дойдем.
— Все се надявах, че ще ни посетите по-рано — укоризнено рече той.
— Не сме получили покана — напомних му аз.
— Защото сте винаги добре дошли в Маунт Уидън. Казвал съм ви го неведнъж.
Той обърна кобилата си и рамо до рамо се отправихме към имението. Нанзълок улови погледа ми, отправен към кобилата.
— Харесвате ли я?
— Тя е истинска красавица.
— Да, нали си красавица, скъпа Джасинт?
— Джасинт. Значи така й е името.
— Да, прекрасно име за прекрасно създание. Тя е бърза като вятъра. Струва колкото четири тромави кранти като тази, която яздите, г-це Лий.
— Тромава стара кранта ли? Но това е нелепо! Дайън е прекрасен кон!
— Моля? Не мислите ли, че бедното създание е видяло и по-добри дни? Конън можеше да ви даде нещо по-свястно от стария Дайън!
— Изобщо не е ставало дума татко да й дава кон за езда! — Алвиън разпалено защити баща си. — Той не знае кои коне яздим, нали, госпожице! Тапърти ни даде тези.
— Бедната г-ца Лий! Тя заслужава достоен за нея кон! Г-це Лий, бих желал да пояздите малко Джасинт, преди да си тръгнете. Тя бързо ще ви припомни какво е истински кон.
— О — небрежно подметнах аз, — ние се радваме и на това, с което разполагаме. Конете ни служат за целта, а тя е да науча Алвиън да язди.
— Ние се упражняваме за състезанията — добави момичето. — Аз ще участвам в скоковете, но моля ви, не казвайте на татко — това е изненада. •
Питър постави пръст на устните си.
— Обещавам, че ще запазя тайната ви.
— И госпожицата ще участва. Аз я убедих!
— Тя ще победи! — извика Нанзълок. — Обзалагам се!
— Не съм много сигурна — уклончиво отвърнах аз. — Това е хрумване на Алвиън.
Трябва да участвате, госпожице — разпалено извика детето. — Настоявам!