Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 119

— Истина ли е това? — прошепнах аз. — Възможно ли е?

— Марта! Какво строго име за такова очарователно създание!

— Сестра ми ме нарича Марти.

— Марти… Колко безпомощно… и женствено… Понякога наистина си Марти, скъпа, но за мен ти си въплъщение на три жени. Марти, Марта и скъпата ми госпожица Лий. Ти си и трите, а милата ми Марти винаги изменя на госпожица Лий. От нея знам, че ме харесваш. И то доста повече, отколкото би позволила въпросната госпожица! Колко вълнуващо! Да се ожениш за три жени наведнъж!

— Толкова ли наивно съм се държала?

— Невероятно… прекрасно.

Разбирах, че е глупаво да отричам. Отново се отдадох на ласките му и се почувствах на седмото небе.

— Имам кошмарното предчувствие, че ще се събудя в леглото си в Маунт Мелин и ще открия, че съм сънувала.

— Аз чувствам абсолютно същото — напълно сериозно заяви той.

— Все пак за вас всичко е толкова различно. Можете да правите, каквото си поискате… да ходите, където си поискате… не зависите от никого.

— Вече не съм независим. Изцяло съм в ръцете на Марти, Марта и г-ца Лий.

Той говореше толкова сериозно, че ми идеше да се разплача от вълнение.

Боже мой, това е истинска любов, помислих си аз. Чувството, което ни води към висините на човешкото щастие; все пак не биваше да забравям, че от високо се пада най-болезнено.

В този блажен миг не исках да предизвиквам съдбата. Влюбена бях и о, чудо! любовта ми бе споделена. През онази нощ в библиотеката на Пенлъндстоу нито за момент не се усъмних, че Конън ме обича. За такава любов човек е готов на всичко.

Той обгърна раменете ми с ръце и дълго се взира в лицето ми.

— Ще бъдем много щастливи, скъпа моя. Ще бъдем най-щастливите хора на света.

Знаех, че ще бъде така. Горчивият жизнен опит щеше да ни помогне да оценим по-добре радостта, която бихме да си доставим един на друг.

— Скъпа, сега трябва да решим кога ще се оженим. Не искам повече да чакам. Ставам страшно нетърпелив, щом става дума за собствените ми желания. Утре ще се приберем в Маунт Мелин, за да обявим годежа си. Не, не утре… вдругиден. Имам още малко работа тук. Щом се приберем вкъщи, ще дадем голям бал в чест на годежа, а след месец тръгваме на сватбено пътешествие в Италия, ако не възразяваш.

Плеснах с ръце като наивна ученичка.

— Какво ли ще си помислят в Маунт Мелин?

— Кой, слугите ли? Бъди сигурна, че нищо не е останало скрито от тях. Те са истински домашни детективи. Не им убягва и най-дребната подробност. Защо трепериш, скъпа? Студено ли ти е?

— Не, но съм страшно развълнувана. Все още си мисля, че всеки момент ще се събудя и всичко ще свърши.

— Искаш ли да прекараме медения си месец в Италия?

— С теб бих отишла и на Северния полюс.