Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 117

— Какъв майсторски портрет! — прошепнах аз.

Ала може би защото още не беше се съмнало, сивокаменният замък спеше и Джили ме бе довела тук по толкова особен начин, на мен ми се стори, че това е нещо повече от произведение на изкуството.

— Алис — прошепнах аз и впих поглед в неподвижната фигура на стената. Очаквах тя да пристъпи към мен и да ми отговори.

Питах се кога е бил нарисуван този портрет… преди или след злощастната сватба, преди или след като е разбрала, че очаква дете от Джефри.

Алис, къде си? Ти ме преследваш толкова отдавна. Разбрах какво значи да бъдеш преследван.

Джили стискаше ръката ми.

— Това е портретът на Алис, скъпа. Това не е тя.

Детето протегна ръка и плахо докосна бялата бална рокля. Тя обичаше Алис от сърце. Отново се взрях в нежното моминско лице и скръб пропълзя душата ми. Жал ми беше за тази млада жена, преживяла толкова горчиви разочарования. Какво ли се бе случило с нея?

Внезапно се разтреперих от студ и осъзнах, че е мразовита зимна утрин, а аз съм съвсем леко облечена.

— Хайде да си вървим, Джили, ще настинем — рекох аз, хванах детето за ръката и хлопнах вратата пред неподвижното лице на Алис.

Бяхме прекарали в Пенлъндстоу цяла седмица и аз вече се чудех кога ще настъпи краят на тази идилия, когато Конън най-сетне ми разкри защо всъщност ме е поканил тук.

Децата си легнаха и Конън ме помоли да изиграем една партия шах в библиотеката.

Заварих го да се взира в наредените на шахматната дъска фигури.

Завесите бяха дръпнати, а цепениците в голямата камина пращяха весело. Той стана, когато ме забеляза, и жадно впи поглед в мен. Настаних се срещу него и тъкмо понечих да направя първия ход, когато той рече:

— Г-це Лий, не ви повиках да играем шах. Искам да поговорим.

— Слушам ви, г-н Тремелин.

— Имам чувството, че ви познавам от много дълго време. Вие коренно променихте живота на двама, ни с Алвиън. Ако ни напуснете, много ще ни липсвате.

Опитах се да го погледна в очите, но в последния момент сведох поглед, защото се боях да не издам надеждите и опасенията си.

— Г-це Лий, ще останете ли с нас… завинаги?

— Боя се, че не ви разбирам. Не … мога да повярвам…

— Моля ви да се омъжите за мен.

— Но… това е невъзможно.

— Защо, г-це Лий?

— Защото… защото това е нелепо.

— Смятате ли, че съм… отблъскващ и неподходящ за вас? Моля, отговорете ми искрено.

— Аз… Не, наистина не!… Аз съм само една гувернантка!

— Точно това ме плаши. Гувернантките често напускат работното си място. Няма да понеса, ако ни напуснете.

Бях толкова развълнувана, че не можех да си поема въздух. Не вярвах, че всичко това е истина. Мълчах, защото не се осмелявах да кажа каквото и да било.

— Виждам, че се колебаете, г-це Лий.

— Толкова съм изненадана.

— Може би все пак трябваше да ви подготвя — рече Конън и присви устни. — Съжалявам, г-це Лий. Мислех, че съм успял да ви покажа чувствата си към вас.

За миг се опитах да си представя бъдещето — гувернантката, която се завръща в Маунт Мелин като съпруга на господаря. Вярвах, че ще се справя с новата си роля и слугите за няколко месеца ще забравят каква съм била преди. Може би имах много недостатъци, но не страдах от липса на достойнство, както казваше сестра ми Филида. Винаги съм си мислила, че едно предложение за женитба би трябвало да бъде направено по различен начин. Той не помилва ръката ми, не ме докосна, а просто седеше и ме наблюдаваше хладно и пресметливо.