Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 121

— Да, ние трябва да бъдем верни един на друг, защото само така можем да изразим силата и дълбочината на чувствата си.

Конън нежно целуна ръцете ми. Никога не бях го виждала толкова сериозен.

— Обичам те, Марти. Не забравяй, че съм вечно и само твой, скъпа.

— Няма.

— До ушите ти ще стигнат какви ли не клюки.

— Вече съм чувала какво ли не за теб.

— Казали са ти за Алис, нали? Значи знаеш, че Алвиън не е моя дъщеря? О, скъпа, някой ти е разказал всичко, но съм сигурна, че почтеността няма да ти позволи да издадеш името му. Няма значение. Всичко това е истина. Не можех да понасям това дете, не исках да го виждам. Алвиън непрекъснато ми напомняше за онези кошмарни събития, които се опитвах да забравя. Когато ти пристигна в Маунт Мелин, всичко се промени. Ти ми отвори очите и аз видях, че тя е самотно дете, което страда дълбоко заради греховете на родителите си. Виждаш ли как ме промени, Марти? Ти внесе живителна струя в живота на Маунт Мелин. Ето защо вярвам, че съвместният ни живот ще бъде по-щастлив от всичко, което съм преживял досега.

Конън, искам това дете да живее щастливо. Тя трябва да забрави съмненията, че ти не си неин баща. Позволи й да те обича като родна дъщеря, скъпи, тя има такава нужда от теб.

— Ти ще й станеш майка, Марти, а аз баща.

— Ще бъдем много щастливи, Конън.

— Можеш ли да предсказваш бъдещето?

— Мога да предскажа нашето, тъй като то ще бъде такова, каквото сами си го изковем.

— А г-ца Лий реши ли нещо, ще обърне земята, но ще го постигне. Обещай ми, че няма да страдаш, ако чуеш лоши неща за мен!

— За теб и лейди Треслин, нали? Знам, че ти е била любовница.

Той кимна.

— Но вече не е, нали? — попитах аз и смело продължих: — И никога няма да бъде!

— Нали се заклехме във вечна вярност? — рече Конън и ме целуна.

— Конън, тя е толкова красива и е наша съседка.

— Аз съм влюбен за първи път в живота си, скъпа.

— Не си ли бил влюбен в нея?

— Понякога желанието и страстта приемат облика на любовта, ала срещнеш ли истинската любов, веднага разбираш, че си се лъгал. Нека да погребем миналото, скъпа. Нека животът ни започне наново в този блажен миг…

Отново се озовах в прегръдките му.

— Конън, скъпи, — шепнех премаляла, — кажи ми, че не сънувам! Моля те, кажи ми, че всичко това не е сън!

Разделихме се късно през нощта. Прибрах се в стаята си зашеметена от щастие. Страх ме беше да заспя, защото се боях, че ще се събудя и ще разбера, че съм сънувала.

На сутринта влязох в стаята на Алвиън и й съобщих главозамайващата новина. На устните й заигра доволна усмивка, тя се усети и се опита да я прикрие, но вече беше късно. Знаех, че се радва.

— Значи ще останете завинаги с нас, госпожице.

— Да — уверих я аз.

— Дали ще се науча да яздя като вас?

— Сигурна съм, че ще станеш по-добра ездачка от мен, защото ще имаш много повече възможности да се упражняваш.

Алвиън се усмихна за миг, сетне лицето й отново стана сериозно.