Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 118

— Този брак ще бъде от полза за всички ни, г-це Лий. Огромно впечатление ми направи начинът, по който помогнахте на Алвиън. Детето се нуждае от майка. Вие прекрасно ще изпълните тази роля.

— Смятате ли, че доброто на едно дете е достатъчна причина за брака на двама души?

— Аз съм голям егоист и не бих направил подобно нещо. — Той се наведе към мен, а в очите му просветна нещо непознато за мен. — Ще се оженя единствено, за да угодя на себе си.

— В такъв случай… — плахо промълвих аз.

— Нямам предвид само Алвиън. И тримата ще спечелим от този брак. Детето се нуждае от вас. Аз… също. Питам се дали вие имате нужда от нас. Може би вие сте твърде независима личност, но това не ви пречи да се омъжите. Иначе ще си останете гувернантка, а такъв живот не е особено приятен. Докато сте млада, красива и жизнена — иди-дойди, но за съжаление и най-енергичните млади гувернантки остаряват.

— Смятате, че трябва да се омъжа за вас, за да подсигуря старостта си ли? — студено го попитах аз.

— Не. Трябва да постъпите в съответствие с желанията си, скъпа госпожице Лий!

Настъпи неловко мълчание. Искаше ми се да разплача. Толкова копнеех Конън да ми предложи женитба, но не по такъв начин, очаквах страстно обяснение в любов, а какво получих наместо това? Гризеше ме подозрението, че не чувства към мен, а нещо друго го е подбудило да поиска ръката ми. Струваше ми се, че ми представя списък от измислени причини за женитба, за да прикрие истинските си мотиви.

— Вие ми изтъкнахте толкова благоразумни причини — рекох аз. — Честно казано, не съм си мислила за брак от такава гледна точка.

Той повдигна вежди и избухна в смях.

— Последната ви забележка ме направи много щастлив. Винаги съм смятал, че сте твърде практична и благоразумна личност, така че се опитах да ви представя нещата по най-привлекателния за вас начин.

— Наистина ли искате да се омъжа за вас?

— Мисля, че никога през живота си не съм бил толкова сериозен. И така какъв е вашият отговор? Моля ви, не ме карайте да чакам дълго.

Заявих, че се нуждая от време, за да обмисля предложението му.

— Имате право, г-це Лий. Смятате ли, че утре ще бъдете в състояние да ми отговорите?

— Да. Утре ще ви дам отговор.

Станах и тръгнах към вратата, но той ми препречи пътя. Хвана дръжката на вратата, очаквах да я отвори пред мен, но Конън него направи. Наместо това ме сграбчи и ме притисна към себе си.

Целуваше ме така, както никой не ме е целувал, както не съм и мечтала да бъда целувана. У мен се пробудиха усещания, на каквито не съм и подозирала, че съм способна. Конън целува клепачите ми, носа, бузите, устните, шията, докато остана без дъх.

Сетне се засмя.

— Да чакам до сутринта! Приличам ли на мъж, който е способен да чака до сутринта? Смятате ли, че ще се оженя за доброто на дъщеря си? Не, моя скъпа, най-скъпа госпожице Лий… искам да се оженя за вас, защото искам да ви затворя завинаги в дома си, искам да бъдете моя пленница цял живот. Няма да позволя да ми се измъкнете, защото, откакто ви видях за първи път, безспирно мисля за вас и съм сигурен, че ще мисля само за вас до края на дните си.