Читать «Владетелката на замъка» онлайн - страница 120

— Скъпа г-це Лий, вие сте незаменим събеседник. Представям си колко интересни и оживени разговори ни очакват. — Имах чувството, че прави сравнение между мен и Алис, и отново потръпнах.

— Виждам, че си доста разтревожена как ще бъде приета вестта за женитбата ни — продължи Конън. — Слугите… съседите… не се безпокой, скъпа. Г-ца Лий е трезвомислеща девойка. Копнея да съобщя на Питър Нанзълок, че ще ми станеш жена. Честно казано, много те ревнувах от този младеж.

— Мисля, че не е било необходимо.

— Въпреки това много се безпокоях. Непрекъснато си мислех, че той ще успее да те убеди да заминеш с него за Австралия. Бях готов на всичко, за да го предотвратя.

— Дори и да се ожениш за мен ли?

— Това е най-малкото. Щях да те отвлека и да те затворя в кулата, докато той замине.

— Не е имало нужда да се безпокоиш.

— Сигурна ли си? Той е много красив мъж.

— Може би, не съм забелязала.

— Бях готов да го убия, когато има нахалството да ти подари Джасинт.

— Мисля, че той е искал просто да се пошегува, защото е предполагал, че няма да приема подаръка му.

— Значи няма защо да се опасявам от него.

— Нито от него, нито от когото и да било.

Конън започна да ме целува страстно, цялото ми тяло тръпнеше. Мислех си като всички наивни влюбени, че никога не е имало любов, по-голяма от нашата.

— Вдругиден ще потеглим за Маунт Мелин, скъпа. Веднага ще се погрижа за всичко и след месец ще бъдем съпрузи. Ще организираме бал, за да съобщим за годежа си, и ще поканим всички съседи на сватбата. Такава е традицията, мила моя, трябва да я спазим. Знам, че ще се справиш великолепно. Притесняваш ли се?

— Само малко.

— Този път ще открием бала двамата, скъпа ми г-це Лий.

— Да — замечтано отвърнах аз и си представих как танцувам със зелената рокля, кехлибарения гребен и диамантената брошка, която ми донесе такова невероятно щастие.

Сигурна бях, че ще бъда достойна съпруга на Конън. Сетне той заговори за Алис.

— Никога не съм ти разказвал за първия си брак.

— Да.

— Не бях щастлив с Алис.

— Съжалявам.

— Това беше брак по сметка. Този път ще се оженя за девойката, която сам си избрах. Само човек, опарил се веднъж, може изцяло да вкуси радостта на споделената любов. Скъпа, искам да споделя с теб, че не съм живял като монах.

— Предполагам.

— Аз съм много порочен мъж!

— Готова съм и за най-лошото.

— Алис… моята съпруга… бе неподходяща за мен.

— Разкажи ми за нея.

— Какво да ти кажа, тя бе мило и кротко създание, искаше да се хареса на всички. Беше наивна и отнесена. Разбирах я напълно. Когато се оженихме, тя беше влюбена в друг.

— В онзи мъж, с когото е избягала ли? — попитах аз.

Конън кимна.

Горката Алис! Беше толкова нещастна. Тя си избра не само неподходящ съпруг, но и неподходящ любовник. Двамата с Джефри Нанзълок не бяхме светци. Чувала си за правото на сеньора, нали? Ние честичко се възползвахме от него.

— Значи си имал много любовни връзки.

— Аз бях непоправим донжуан, скъпа, но искам да ти кажа и нещо друго: от този миг до края на дните си ще бъда верен на една-единствена жена. Скъпа, искрено съм ти благодарен, че не ме погледна с презрение и подозрение. Бог да те благослови, мила Марти! Кълна ти се във вярност, защото ти ми показа какво значи истинска любов!